Защо и Лидия Инджова се отказа от БГ театъра

Родена в Новоросийск, живее в Брюксел, взе награда за най-добра актриса в български филм. Поотделно тези три житейски подробности нямат особено значение. Когато обаче се съберат в чертите на Лидия Инджова, отнесла миналата нощ приза на Съюза на българските филмови дейци за играта си в психотрилъра „Вила Роза”, се получава интересна история.

Миловидното лице на 28-годишната Лидия, обсипано с десетки лунички, крие боец срещу статуквото. Инджова може и да се позасмее на такова определение за себе си, но как иначе да тълкуваме решението й да зареже първите плодове на кариерата си у нас и да започне от нула под чуждо небе и с чужди хора?

За церемонията по връчването на наградите в театър „Българска армия” тя пристигна от Брюксел, където времето й минава основно в ходене по кастинги и уъркшопове. Сериозните ангажименти засега не са дошли. А преди година, когато замина за белгийската столица, Инджова вече беше на щат в театър „Българска армия”, имаше и някакво име покрай главната роля на Лиляна Паница, която изигра в сериала „Недадените”. Зад гърба й бяха и няколко уж сполучливи филма и снимките на първия БГ трилър „Вила Роза”.

Очевидно да бъде „някакво име” в „някакви български продукции” не е достатъчно за Лидия Инджова, както и за повечето сегашни млади актьори. Освен талантливи, те са и доста образовани откъм чужди езици, жадни са за контакти и среда, каквато българската действителност, уви, не предлага. И пред местната посредственост избират емиграцията. Като Марта Кондова и Яна Титова, стегнали куфари за Лондон и като Иво Желев, отлетял за Париж. Когато не работеше като барман, той правеше театър и взе „Икар” за полет в изкуството за играта си в спектакъла на Касиел Ноа Ашер „Клер /Мадам/ Соланж” по „Слугините” на Жан Жьоне. А още по-рано, преди десет-петнайсет години от БГ сцената си тръгнаха и гениалният актьор Иво Димчев, и режисьори като Галин Стоев, Иван Станев… Приживе Димитър Гочев се превърна в икона на немския театър. За Санчо Финци да не отваряме дума.

Лидия Инджова е най-младата от тази поредица имена и честта да попадне в тази значима комания тепърва предстои да бъде заслужена. Но нейната лична история е показателна за цялата нова реколта БГ актьори, които искат да надскочат границата на собствените си въможности.

На сцена е от десетгодишна. В пети клас попада в театралната школа „Смехурко”, която Цвете Лазарова създава в Банкя. „Казвахме й кака Цвете. Завършила е режисура в НАТФИЗ и психология в Софийския университет, после е започнала работа в Центъра за работа с деца в Банкя. Преди да попадна при нея, съм се занимавала с тенис, пиано, спортни танци, но все не ми се получаваше. Приятелките ми от училище ме навиха да се запиша. Казаха „Много е яко”, разказва в пресата актрисата Лидия.

От студията на кака Цвете попада в класа на Стефан Данаилов в НАТФИЗ. На изпита във втория кръг усетила, че може би ще я приемат. Явила се с разказ на Радичков от „Ние, врабчетата”. „Бях назубрила текста за момента, в който се учат да летят и ги хвърлят едно по едно от гнездото. Накараха ме, докато казвам текста, да вървя по ръба на сцената от единия до другия портал – сякаш се намирам на скала, а от двете ми страни е пропаст и ако падна в нея, става страшно. Бях в последната десетка за деня – и ние, и комисията бяхме уморени. Много се притесних и не знаех къде се намирам. В един момент чух ръкопляскане от квесторите и се почувствах обнадеждена”, разказва Лидия.

Няколко години по-късно вече е на професионална сцена – когато е в четвърти курс режисьорът Николай Поляков я кани за ролята на Хермия в „Сън в лятна нощ” от Шекспир във Врачанския тетаър. Така човекът, заклеймен като „убиец на театъра” заради закриването на трупи по времето, когато беше зам.-министър на културата по времето на Емма Москова, й дава път в професията. Следват срещи с Александър Морфов (в „Дон Жуан), Росица Обрешкова („Лека нощ, Патриция”), Явор Гърдев („Крал Лир”).

В Театъра на армията сме я гледали като Нина Заречная в „Чайка”, Божана в „Железният светилник”, Анна в „Завещанието на целомъдрения женкар”, Оплаквачката в „Да отвориш рана” и Беатриче в „Много шум за нищо”. В киното пък понякога се превръща в най-добрия визуален ефект на филмите с нейно участие – като „Стъклената река”, „Цахес”, „Людмил и Руслана”, „Братът на охлюва”…

Преди две години беше на ръка разстояние от театралната награда „Икар” за превъплъщенията й в Розалинда и Ганимед в „Както ви се харесва”. Конкурентки в раздел „най-добра женска роля” й бяха Мая Новоселска и Невена Мандаджиева и този факт сам по себе си също е награда. Тогава Лидия не спечели, но самочувствието й не пострада. Още повече, че вече има стабилна сбирка с отличия. Сред тях са първа награда за млад актьор на Международния фестивал Joakim Inter Fest, Сърбия, трета награда за женска роля на Националния фестивал на Малките театрални форми и приз за женска роля от Международния фестивал на Държавен институт за театрално изкуство (ГИТИЗ), Москва.