Защо и от кого бе номинирана Мария Бакалова

Прочетох стотици коментари по повод номинацията на Мария Бакалова за „Оскар“. И попаднах на доста от този тип: „Знаем как се раздават тези награди“ (как и откъде знаят, не е много ясно), „Всичко е политика и няма нищо общо с изкуството“, „Това са политически награди“… Странното е, че голяма част от тези коментари са приказки наизуст, и въпреки че принадлежат на образовани хора, те не са си направили труда да поразучат повече за наградите на Американската филмова академия. 

Дали под „политически“ нямат предвид политкоректни? Отсичайки, че всичко е политика, може би така по-лесно си обясняват как „недоразумения“ като „Борат 2“ стигат до номинации?

Каквато и да е причината, бързам да ги успокоя, че Академията не е партийна организация и не обслужва интересите на правителства, политически сили, идеологии и доктрини. Изобщо, тезата за лицемерието на „либералния“ Холивуд се развихри и стана част от хибридната война в последните десетина години, като достигна кресчендото си при управлението на Доналд Тръмп. Всъщност Холивуд, както всяка друга голяма индустрия, не се интересува от нищо друго, освен от печалба. Холивуд няма друга идеология извън тази, която диктува пазарът. Давам този пример единствено във връзка с постоянните подмятания за „политизирана“ индустрия.

Холивуд и Академията не са брат и сестра и не вървят в комплект, както доста хора се заблуждават. Под „Холивуд“ разбирайте шестте водещи студиа – „Уорнър“, „Юнивърсъл“, „Фокс“, „Парамаунт“, „Дисни“ и „Кълъмбия“. Техните филми, особено така наречените „Popcorn movies“ и поредиците със супергерои на „Maрвел“, е почти невъзможно да се докопат до номинации в основните категории, освен в тези за визуални ефекти и пълнометражната анимация, която е доминирана от „Дисни“, „Пиксар“ и „Дриймуъркс“. По-голямата част от номинираните и спечелили филми през последните над десет години са произведени независимо и извън системата, с малки изключения като филмите на Кристофър Нолан, който е със специален статут.

Наградите на Академията, както и глобусите, не са филмов фестивал. Нямат жури, което се сменя всяка година и е допустимо да носи със себе си някакви пристрастия от политически характер. Нямат и някаква по-конкретна насоченост, не фаворизират дадена кауза, както правят немалко филмови фестивали. Академията и глобусите не награждават редуцирана селекция от филми, както е при фестивалите, а селекция от всички филми, произведени през годината. И двете са ексклузивно „американски награди“ и извън секцията за чуждестранно кино награждават почти без изключения англоезично кино. Като такива те не дължат обяснение защо така, а не иначе. Защо не моето, а тяхното.

Колкото и да не се нрави на някои, оскарите и глобусите са без съмнение най-престижните филмови награди, излъчвани в цял свят (с изключение може би на Северна Корея). За разлика от глобусите, които се раздават от чуждестранната преса в Холивуд, всички почти 10 хил. членове на Академията са активно работещи или работили във филмовата индустрия хора. Тоест, колеги награждават колеги. Външна намеса (политическа или не), подкупи и изобщо някакъв вид корупция, са недопустими и практически невъзможни. В по-голямата си част членовете гласуват по съвест и лични предпочитания, а не под строй. За известно лобиране от страна на студиата може да се говори единствено в анимационната секция, най-вече поради доминиращата цифра на членове, работещи за тях. Но това също е спекулативно и е тема за друг разговор.

Всички отделни категории си имат съответните секции и номинациите се извършват от тези секции. Секцията на продуцентите номинира филмите, тази на режисьорите номинира режисьорите, операторите – операторите и т.н. Изключение прави категорията за чуждестранен филм, която няма собствена секция и разчита на всички членове.

След номинациите всички секции гласуват отново. Този път за всички категории, не само за техните, и избират кой печели. Това е. Няма задкулисие, ако щете вярвайте.

В нашия случай Бакалова е номинирана от актьорската секция. Колегите ѝ са преценили, че заслужава. Не политиците, не Джо Байдън – от благодарност за успешното ѝ „слагане“ на Джулиани (актьор, според Копринка Червенкова) и за „премахването“ на Тръмп. Не, драги мои. Колегите ѝ. На тях се сърдете, ако не сте доволни от избора.

Сега се налага да вметна, че Академията много обича така наречената Cinderella story – приказката за Пепеляшка, която се появява отникъде и грабва сърцата на всички не само с изпълнението си, но и с пътя, извървян до него. Това несъмнено е фактор, който е изиграл роля при номинацията на Мария Бакалова. Роля има също късметът, случайността, обстоятелствата и подреждането на планетите. Но късметът сам по себе си не върши никаква работа, ако не е подкрепен от наличие на талант и последван от добре свършена работа.

Така че тази номинация си е напълно заслужена. И е нейна. Не е „наша“. Можем да ѝ се радваме (тези, които имаме подобно желание, и не се „срамуваме“), но не можем да си присвоим номинацията (и възможния „Оскар“).

Дали ще спечели? Аз лично се съмнявам. Всичко е възможно. Дори и да не спечели, номинацията е повече от достатъчна. Стигнеш ли това ниво, печелившият е без особено значение.

Номинацията, освен престиж, за разлика от многото фестивални награди, носи със себе си и чисто конкретни, практични и реални последствия. Бакалова вече има репрезентация в най-голямата и влиятелна агенция за таланти в Света – CAA.

Но оттук нататък номинациите ѝ („Златен глобус“ и „Оскар“) водят до значителен скок в хонорара ѝ. А също и пререждане на опашката за най-добрите сценарии – не повече от десетина на година от така наречените „Oscar material“ роли, които циркулират и за които се борят със зъби и нокти всички най-известни (изберете си име) актриси в момента.

Ето там се намира Бакалова в момента. На това ниво. Как ще изиграе картите си, зависи от нея. Но от това, което наблюдавам като поведение до момента, във всичките си появи при телевизионни водещи като Джими Кимъл и Елън Дедженеръс тя се справя повече от добре с „машината“, имайки предвид тоталната ѝ неподготвеност за тази част от играта. Това само по себе си също е талант. Не просто научени наизуст реплики, подадени от агенти и публицисти, а инстинкт и интуиция. И много бързо усвояване на „правилата“.

Роклите и килимите, които очевидно дразнят доста народ, са неизбежна част от работата. Защото са неделим елемент от тази индустрия и генерират печалби както за самите дизайнери, така и за организаторите на този вид награди. Тези два-три часа цирк, освен че почти изцяло плащат сметката за тези церемонии, са и основната причина публиката да гледа въпросните церемонии. Без тях рейтингът е отчайващ, както се видя от процента зрители на тазгодишните виртуални глобуси и съответно лош бизнес. Парадът на суетата не пречи на творците да си правят филмите, и ако наистина е такъв „булшит“, както наскоро го нарече румънският носител на „Златна мечка“ от „Берлинале“, на никой не му пречи да отиде да си получи наградата облечен в анцуг.

И така: дотук имаме Теодор Ушев и Мария Бакалова – двама българи с номинации за най-престижните филмови награди. За шестмилионна нация като нашата това никак не е малко, нали?

Тези номинации не проправят път на други, както често чувам да се говори. Всеки си проправя пътя сам. Но дават надежда. Правят невъзможното възможно. И това е предостатъчно. В никакъв случай не са абсолютната цел и не омаловажават творчеството на локално ниво. То е също толкова важно и необходимо, колкото международното. Двете вървят ръка за ръка и не могат едно без друго. И не се нуждаят от противопоставяне.

* Владимир Тодоров е художник, работил за най-големите американски филмови студиа, създал е облика на героите във филми като „Полярен експрес“, „Хари Потър“, „Алиса в Страната на чудесата“, „Беоулф“ – бел. ред.

Текстът е от профила на автора във Фейсбук.