Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Защо им е било на убийците да учат френски…

Дори да се срещнем, с тях няма да говорим на нашия уж общ език. Защото учителите ни са различни

 - Защо им е било на убийците да учат френски…

От петгодишен уча френски. При камарад Димитрова в една френска забавачница до кино „Влайкова“. После при камарад Тонкова, след нея вкъщи идваше мадам Саръиванова.

Някъде между тях се вмъкна и неизменния Gaston Mauger. Civilisation Francaises: 1, 2, 3, 4…

Учех френски, за да чета в оригинал Жак Превер (Une orange sur la table Ta robe sur le tapis E toi dans mon lit…).

За да разбирам песните на Жак Брел (Ne me quitte pas…)

За да знам какво е казал Атос на виконт дьо Бражелон пред вратата Сен Дени…

Какво си говорят Жан Габен и Ален Делон в „Двама мъже в града”…

Познавах Париж от Може-тата на стария Гастон, така както познавах и някогашната София. Но никога не бях стъпвал там. Случи ми се едва преди дванайсет години. Обичам този град; както винаги съм го обичал. Със задължителната лучена супа някъде в Монмартр, с моливчетата от магазина на Пикасо, с бистрото „Петото вино”, с евтиния калвадос и евтините маслини в La Maison de Verlaine, със скъпия калвадос и скъпото кафе на Champs-Élysées, с топлото вино на студените ноемврийски разходки, с букинистите край Сена, с гълъбите и моите трохи под Айфеловата кула…

И сега не мога да разбера защо им е било на някакви убийци да учат френски. Та нали са стреляли с „Калашников“ и са се били опасали с тротил. Освен да си броят пълнителите: 1, 2, 3, 4…

Дори и някой ден всичко да затихне, с тях никога няма да се срещнем по любимите ми места. И няма да си говорим на нашия уж общ език. Защото учителите ни са различни.

Те се спотайват, после изскачат с качулки и стрелят на месо.

Аз си се разхождам пеша и на открито в Париж; храня гълъбите, пийвам рикар и си купувам стари книги.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах