Защо индианците чероки пишат с кирилски знаци

Той спокойно може да бъде наречен „Кирил и Методий“ на индианското племе чероки. Името му по паспорт е Джордж Гийст, но истинското му име е Секвоя.

Роден е през 1760 година в Тенеси, в резерват на чероки. Баща му е немски търговец на кожи, а майка му е чистокръвна чероки. Секвоя израства в племето на майка си, никога не е ходил на училище и говори само езика на чероките.

Още като дете проявява изключителна интелигентност – изобретява машина за извличане на мазнини от млякото в местната мандра. Поради нараняване, получено в битка или по време на ловен инцидент, той остава куц и не може нито да се бие, нито да се занимава с интензивна стопанска дейност. Тогава се посвещава на създаване на сребърни предмети, с които търгува, но никога не подписва своите произведения, така че нито едно от тях не е идентифицирано със сигурност.

Въпреки че не е бил формално образован, той е разбирал предимството, което предлага установеният писмен език – предимството на белия човек да придобива знания, да общува чрез медиите и помежду си. Според него чероките са имали недостатъка да разчитат само на паметта и това е довело до тяхното поражение. Така Секвоя стига до идеята да създаде форма на писмен език за своята нация.

До 1809 г. той е започнал да развива това, което ще се превърне в истинска писмена система – азбука, която ще помогне на племето да запази своите истории и традиции.

Азбуката на чероките, създадена от Секвоя.

Първоначално Секвоя решава да създаде йероглифна писменост, но се спира на сричкова азбука. Първоначално създава 200 силабически знака, но по-късно съкращава броя им. През 1821 г., когато е готова, азбуката на чероките съдържа 86 символа, заети от латиницата, кирилицата и гръцката азбука. Секвоя, който не умее да чете на английски, работи с помощта на справочник по английска граматика, от който взима знаци и им дава ново звучене.

Първоначално някои чероки не подкрепят тази идея – за тях приемането на писмото означава, че стават като белите заселници, още един пример за племе, което губи своята култура и автономия. Но Секвоя разбира нещата различно: писаното слово служи не за изтриване, а по-скоро за запазване на културата.

Съставената от него азбука съдържа латински, гръцки и дори кирилски букви, както и арабски цифри. Първата му ученичка е 6-годишната му дъщеря Айоке. Противниците на неговия „проект“ го обвиняват в магия. Изправят го пред племенен съвет. Вождът на чероките решава да провери твърденията на изобретателния Секвоя. Разделят го от дъщеря му и им предлагат да се разберат чрез писане. Успехът на експеримента е толкова голям, че впечатлява всички. И вместо да го осъдят, в края на процеса чероките питат Секвоя: Ще ни научиш ли и нас?

Така започва преподаването на сричковата азбука, състояща се от 86 знака. Хиляди чероки се научават да четат и пишат само за няколко години. Скоро езикът започва да се появява в книги и вестници – публикуван за първи път през 1828 г., “Cherokee Phoenix” е първият индиански вестник, отпечатан в Съединените щати.

През 1823 г. всички чероки пишат с тази азбука, а през 1825 г. ú е даден официален статус. Към 1830 години 90% от членовете на племето вече са грамотни. Повече от 100 години тази писменост има активен живот, на нея се издават книги, религиозни текстове и вестници. Днес владеенето на тази писменост е задължително, за да се получи статус на пълноправен чероки. Губернаторът на Тексас Сам Хюстън се възхищавал на Секвоя. При среща с него му казал:

„Вашето изобретение е по-важно за вашия народ от две торби, пълни със злато в ръцете на всеки чероки“.

Има данни, които показват, че писмеността на чероки е могла да послужи като модел за създаването на сричковата писменост „ваи“ в африканската държава Либерия. За това са помогнали чероки, емигрирали в Африка. Един от тях, Остин Къртис, се е оженил за наследница от знатен либерийски род и станал един от вождовете на ваи. На къщата му имало надпис с азбуката на Секвоя.

Днес, когато езикът на чероки се смята от ЮНЕСКО за застрашен, системата на Секвоя остава революционна иновация и източник на надежда за бъдещето.