Защо „Изгубени” все още вълнува

Честита годишнина, „Изгубени”! Точно 10 години и 4 дни изминаха от премиерата на сериала на 22 септември 2004 година. След като изказахме почитанията си, може да започнем да извадим камъчетата от обувките.

Да започнем с финала. Да, всички бяха щастливи. Всичко беше чудесно. На нас ни хареса. Може би. Да предположим, че сериалът беше метафора за изгубени хора, търсещи смисъла на живота. Сигурно затова краят на сериала трябваше да е спиритуалистичен, обясняващ животите и съдбата на тези персонажи. Както и да е.

Сега да отворим гишето за оплаквания:

1. Всички са били мъртви през цялото време

Добре, де, не съвсем. Те са били мъртви само през целия последен сезон. Но след като години наред продуцентите и сценаристи Деймън Линдълоф и Карлтън Кюз обещаваха, че Островът не е чистилище и че самолетокрушенците не са мъртви, подозренията ни най-накрая да се окажат истина, някак не е много честно. Това си е пар екселанс чистилище, но представено по начин, по който не сме свикнали да го виждаме. Умно.

2. Какво беше Димното чудовище?

Да, знаем, че това беше Мъжът в черно. Но пилотният епизод ни остави чуденето какво точно е ужасяващо и величествено нещо, което разкъсваше гората и убиваше героите. Динозаври? Чудовища? Не! Нещо още по-страшно. Дим.

3. Ники и Пауло

След като ги гледахме няколко пълни епизода в Сезон Три, те бяха убити. Защо изобщо ни ги показаха? Да бяха им дали време, за да се опитат поне малко да ни станат симпатични. Да, бяха ужасни персонажи, но поне Пауло беше секси. И все още усещаме злокобието от факта, че те бяха погребани живи. Явно изобщо не са били любимци на сценаристите.

4. Цял сезон с ненужни епизоди

По-лошо от Ники и Пауло би могло да бъде цял сезон с излишни епизоди. Всички знаем за коя година на сериала говорим. Четвъртият сезон беше потресителен. Изобщо някой сеща ли се какво се случи тогава? Изобщо случи ли се нещо?

5. Смъртта на Сън и Джин

Тъжно само по себе си. Но хората понякога трябва да умират в телевизионните сериали. Сън трябваше да умре, нямаше как да се спаси, заклещена в потъваща подводница. Не беше нужно обаче Джин да последва нейната кончина. Той остана с любимата си до края. На пръв поглед е романтично, но на втори е безотговорно, имайки предвид, че тези двамата имат дъщеря.

6. И Чарли умря

Както казахме, персонажите умират. Но когато си решил да убиеш някой от обичаните герои, поне го направи с някаква причина. Неговото удавяне не постигна нищо кой знае какво за цялостната фабула на сериала.

7. Джулиет> Кейт

Тези две героини постоянно се съревноваваха за симпатиите на зрителя и на Сойър. Джулиет прекара половината си време в сериала да играе втора цигулка в любовния триъгълник Кейт-Сойър-Джулиет. Когато най-накрая получи своята епична любовна история със Сойър, сценаристите решиха да я заличат от лицето на земята, натиквайки я минирана шахта, в която беше разкъсана от водородна бомба. Жалко, тя беше симпатична, беше умна, имаше и красива коса. Избираме нея пред Кейт.

8. Може ли да говорим за Уолт?

Той определено имаше предчувствия и видения, появяваше се на странни места, загадъчно тайнствен. Първоначално този герой е замислен като притежател на свръхестествени сили, в това число и да призовава животни само чрез телепатия. Но в крайна сметка така и не разбрахме всички отговори, които ни вълнуваха, свързани с Уолт. Твърде вероятно е и авторите на сериала също да не са ги имали, затова го отписват от произведението си в края на втория сезон.

9. Имаше прекалено много правила

Прекалено много условности за това да отидеш на Острова и за това да си тръгнеш оттам. Имаше правила за това кой за бъде спасен и кой да бъде излекуван. Само определени хора можеше да виждат и да чуват определени неща. Толкова много особености, че почти ни беше трудно да запазим концентрация. Ако изобщо е имало правила, разбира се. Може би нещата са били доста по-прости. В крайна сметка всичко в този сериал може да бъде обяснено с магия и вълшебство.

10. Защото все още ни липсва

”Изгубени” може и да не беше перфектният сериал, но поне беше амбициозен. И занимателен. И промени начина, по който всички ние ще гледаме телевизия оттук насетне. Влюбихме се в тези герои, влюбихме се в Острова. Може би именно заради това все още имаме тези чувства към сериала една декада по-късно.