Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Защо лястовицата Георги Господинов няма да направи пролет

Много държави плащат на чужди издателства, за да превеждат и издават тяхна литература, а в България Национален фонд „Култура“ намалява 4 пъти парите за превод

Наградата „Международен Букър“ за Георги Господинов даде надежда, че светът ще потърси и други български творби. Но ги няма преведени на световните езици. Снимка: „Площад Славейков“ - Защо лястовицата Георги Господинов няма да направи пролет

Наградата „Международен Букър“ за Георги Господинов даде надежда, че светът ще потърси и други български творби. Но ги няма преведени на световните езици. Снимка: „Площад Славейков“

Понятието „културна карта на света“ не е абстрактно. Всъщност това е най-реалното от всички географски, но повече икономически и политически понятия, защото хората възприемат останалите чрез тяхната култура много по-лесно и всеобятно, отколкото чрез политиката и икономиката им. Присъствието на една държава в света на първо място е културно. Културата обединява, но и идентифицира. И точно в това България се проваля с гръм и трясък.

Разговорът за този проблем идва по сериозен повод. Не просто защото днес е Европейският ден на езиците. Тази година Националният фонд „Култура“ съкрати четири пъти средствата за превод на българска литература на чужди езици – до 75 000 лева при 300 хил. лв. миналата година. Това означава, че ако миналата година е имало средства за превод на между 15 и 20 книги на български писатели, сега те ще стигнат едва за 4-5 издания. Според новите условия един издател може да кандидатства само за едно заглавие. Освен това НФК наложи административни ограничения, като например изискване за българска ДДС регистрация, и затрудни в огромна степен възможността български автори да бъдат четени отвъд границите ни. Така и без това ограниченият ни литературен пазар се самоограничи допълнително, а възможността да изнесем трайно култура навън се сви до точица.

Причините за това са неясни, но резултатите – абсолютно предсказуеми. България отново ще бъде „екзотичен“ остров в литературния свят. След бялата лястовица Георги Господинов няма да долети очакваното ято. „Международният Букър“, който даде надежда на цяла генерация български писатели, се обезсмисли.

В продължение на много години социалистическата държава по инициатива на дъщерята на Първия – Людмила Живкова, се опитваше да гради за България имидж на културната столица на СИВ. За тази цел освен всичко останало бяха създадени и финансирани от държавата центрове по българистика в много държави, стимулираше се и дори се подкрепяше финансово изучаването на български език в университетите на други страни. И независимо, че мотивите за това бяха порочни и целяха демонстрация на предимствата на социализма, ефектът беше позитивен в огромна степен. Българската литература и изкуство намериха път навън. В бедните размирни години на прехода обаче всичко това беше изоставено.

В момента Северна Македония изгражда политика на културна експанзия, като организира световни конгреси по македонистика и македонски език, създава лоби сред езиковеди, преводачи, културни дейци по целия свят. Привидно бедната ни съседка, която дори не е член на Европейския съюз, инвестира активно в износ на култура, осъзнала, че това е нещото, което гради стабилната позиция на една държава в световната общност.

У нас – дали поради недостиг на далновидност, или поради недостиг на корупционен потенциал – тази политика е забравена, изоставена, дори нарочно пренебрегвана. Ситуацията с финансирането на преводите е само симптом на цялостното разрушително поведение по отношение на българската култура.

В петицията за промяна на условията в конкурсната програма „Преводи ‘23“ на Национален фонд „Култура“ се казва, че издаването на българска литература извън границите на България и досега беше трудно, а сега ще стане невъзможно. Петицията е подписана от около 250 души, пряко ангажирани с проблема, но трябва да стане кауза на всички българи, независимо дали имат професионална връзка с културата.

Би трябвало българските писатели, които направиха много, за да възродят родната литература през последните петнайсетина години, да реагират най-бурно. В крайна сметка става дума за това да получат достъп до света, да бъдат чути, да стане ясно, че Георги Господинов не е единственият достоен за световни награди български писател. И фактор за това е държавата. Програми за целенасочено и подкрепено от бюджета финансиране на преводи имат всички уважаващи себе си държави. Благодарение на широко разгърната политика за културна експанзия, която включва почти неограничено финансиране на литературни преводи, Китай се готви да вземе поредния Нобел за литература. Подобна политика има и Турция – държавата директно плаща на чужди издателства за преводи на местни автори. Ирландия, Словакия, Македония… Броят на държавите, раздаващи щедро пари, за да изнасят литература, е огромен.

Това е износ, за който се плаща, и вероятно финансистите трудно ще разберат ефекта от него, ако не са истински визионери. Защото възвръщаемостта след подобен културен експорт е огромна. Финансови потоци тръгват към държави, които са ярко оцветени на културната карта на света, за която споменах в началото. Тези държави се оценяват дори на подсъзнателно ниво като стабилни, защото имат ясна културна идентичност, те са „познати“. В „тъмните индии“ парични потоци не текат.

А България, която не изнася нито литература, нито кино, нито музика вече, е културно неразбираема. Историята ни, превъзнасяна от патриотарите, е нещо като опит за културна идентификация. В този смисъл опиянените от „българщината“ инстинктивно са усетили, че имаме нужда от подобно самоопределение, макар да са сгрешили в посоката. Усилията им да превърнат миналото в културна идентичност имат добри мотиви, но грешен резултат, защото се използват погрешни средства.

Работа на културната администрация и на целия културен елит на България е да намери правилния инструментариум за действие.

Преводите на българска литература на чужди езици са изключително ценен, незаменим инструмент.

А точно сега, точно в ключовия за Европа и света момент на културно разделение, България остава отново в сенките.
Георги Господинов отвори вратата. Защо обаче Национален фонд „Култура“ и администраторите, които изработват програмите, я затръшват пред всички останали?!

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС