Защо на нас, българите, ни пука за кралицата?

Има хора, които ни наставляват, че не трябвало да ни интересува нищо извън България. „Той народът няма какво да яде, а вие сте се загрижили за световните проблеми…“ Това им е рефренът. Винаги съм се учудвал на това послание. Та с какво пречи грижата за нещата у дома на това да искаш да знаеш какво става отвъд собствената ограда? Да си информиран, да ти е интересно, може би да съчувстваш, евентуално даже да изразиш някакво отношение. Това намирам за нормално. Но не, бардовете на изолационизма ми казват, че не съм бил прав. Не било нормално. Първо да гледаме себе си. Да не си подаваме носа, да не хвърляме погледи.

Постепенно схванах неприятния факт, че този възглед не е невинен. Насаждан е нарочно. И това се прави от хора, които искат ние, българите, нито да знаем, нито да се интересуваме от света. Защо? Ами за да нямаме база за сравнение спрямо ставащото у нас и така да не можем мотивирано да критикуваме и отхвърляме цялата чалга, корупция, безхаберие и жестокост, които всеки ден ни се сервират като нещо уж нормално.

Грубо казано, мутрите и ченгетата искат да не знаем, за да си траем. И това не е от вчера.

Ето оттук идват тези призиви за затвореност всеки път, когато по света стане нещо интересно или важно и интернет ни го поднесе. Почине ли британският монарх, поинтересуваме ли се покрай този факт например от неписаната конституционна система на Великобритания и работата на уестминстърския тип парламенти, веднага се започва хорът на оплаквачките:

– Ама това ли е най-важното? Ама защо това е важно? Ама то важно ли е въобще? Ама малко ли проблеми си имаме у нас, та сме тръгнали и световните да оправяме!

Същото се отнася за войната на североизток от нас:

– Ох, то ние нашите неща не си гледаме, а се бутаме при големите, недейте, не бива, лошо е…

И така нататък, и така нататък. Между другото, същият тип оплаквачи имат и още разнообразни прояви. Те не само ни казват какво не бива да ни интересува. Те ни съобщават също така кой е добър, кой е лош, кой е и кой не е истински българин. Под „истински“ винаги се има предвид несменяемо величие от времената на соца, някой мастодонт. Или пък съвременна „патриотична“ мутра. Под „неистински“ – например Кристо. Кой каза Мария Бакалова? Изобщо, обслужени сме с пълния (неголям) пакет необходими знания и повече не ни е потребно. Ако някой въпреки това дръзне да иска да чуе и прочете нещо отгоре, да коментира ставащото отвъд свещената езикова бариера, то той отнася подигравки като лигльо, либерал, меркантилен тип, жертва на глобалния капитал, световния заговор, рептилите… и чуждопоклонник.

Тези приспивни, робски песни са зловредни и опасни. Героите на нашето национално Възраждане и интелигенцията ни от Освобождението до Девети нямаше да тръгнат да споделят тоя патос. Нашите стари писатели, художници и учени са прекрасни българи, без това да им е пречело да четат френските вестници и да са наясно с всичко – от важните решения през културния афиш до клюките в Ню Йорк или Токио. Ето един страхотен (и всъщност доста патриотичен) пример, който днес е още по-лесен за следване при наличието на интернет и липсата на Желязна завеса.

Ние не сме тръгнали да „оправяме“ световните проблеми, но е нормално човек да има интереси включително отвъд собствената си черга. Напротив, зле е да ги няма. Ами току-виж някой някъде по света е имал проблеми, подобни на нашите и е успял да ги реши преди нас! Защо да не приложим челния френски, японски или патагонски опит и в своя живот? Защо да не смесим два-три различни подхода, пък да видим какво ще стане? Или пък може би в чужбина живеят и действат българи, които са успели в някаква сфера на живота, прославили са и себе си, а защо не – и България, а ние тук не знаем много за тях, защото сме постоянно топнати като залчета в яхнията, сготвена преди четиридесет-петдесет години от вечните наши динозаври? Дето се вика, ами че то може да си падаш и по книгите на Капка Касабова, а не само по тия на Людмила Филипова или, Боже опази, Антон Дончев…