Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Защо на Съединението не можем да бъдем едно цяло

Слово пред мавзолея на Александър Батенберг, 6 септември 2014 г.

Издателката Божана Апостолова - Защо на Съединението не можем да бъдем едно цяло

Издателката Божана Апостолова

Скъпи сънародници! Ще избегна протоколния поздрав към специално присъстващите тук официални лица, защото точно днес, когато празнуваме Деня на Съединението, ми се иска да сме по-близо до дълбокия смисъл на тази дума. А той ни отпраща към понятия като единство, съгласие, дружност, обединение, свързаност… и още по-дълбоко – към едното цяло, което е народът.

Трите дни в нашия Празничен календар, които в най-голяма степен ни дават възможност да се почувстваме като едно цяло, са 24 май, 22 септември – денят на обявяването на независимостта на България, и днешният ден – 6 септември. Неглижиран по Татово време (за сметка на 9 септември и 7 ноември), празникът на Съединението дори и днес за някои е просто почивен ден. За разлика от тях обаче, чужденецът Стефан Цвайг още тогава е провидял в двете дати – 22 септември и 6 септември – „двата звездни мига в съвременната българска история“.

Защо е мислел така? Защото само 7 години след Берлинския договор българите изненадват Европа с един акт, противостоящ на интересите на Великите сили, а именно: обявяват съединението на Княжество България и Източна Румелия. С право тогавашните вестници наричат Съединението и легендарната му военна защита (спомнете си само боя при Сливница срещу сръбските агресори) „българското чудо“. В тези съдбовни дни българите от двете страни на Балкана задружно са извикали „Да живее Съединението!“ и са доказали, че можем да разчитаме на собствените си сили, че когато сме единни и стоим на страната на правдата, няма невъзможни неща.

В това именно се корени успехът на Съединението – в обединението. Общата кауза кара непримиримите дотогава либерали и консерватори да загърбят противоречията и разногласията си. И когато Захарий Стоянов от името на всички се обръща с призив за подкрепа към княз Александър І Батенберг, наричан още Александър І Български, той поема отговорността за Съединението пред Великите сили (включително и пред руския цар Александър ІІІ) и застава на коня си пред българската войска, макар впоследствие това да му струва короната – година по-късно той е принуден да абдикира и да напусне възстановената българска държава.

Своя принос към този безпрецедентен пример за всенароден подвиг дават всички стожери на българската държавност – Петко Каравелов (тогавашен министър-председател на България), Стефан Стамболов (един от лидерите на опозиционната Либерална партия), Захарий Стоянов (един от основните пропагандатори и двигатели на Съединението, който пренася революционния си опит в новата историческа реалност и организира бившите си сподвижници Иван Андонов, Иван Стоянович, Коста Паница, Димитър Ризов и много още дейци, които днес не можем да споменем, но можем да прочетем за тях в книгите на историците и на преките свидетели на Съединението. По страниците на тези книги несъмнено ще срещнем и имената на капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, на майор Данаил Николаев, на поборника Продан Тишков (Чардафон)… Но нека днес отдадем същата почит и признателност и на онези, които са останали безименни в това свято дело – защото тогава управляващи и народ са били едно цяло. Съ-единени! В името на България!

Да, и днес над парадния вход на Народното събрание стои надписът: „Съединението прави силата“ – като девиз, като основополагащ принцип в работата „на ползу роду“. Защо тогава – питам политиците – забравяте тази основна поука от историята ни? Може би защото мнозина от вас често влизат там през страничните входове?

Тогава не се сърдете, ако днес народът не ви припознава като свои водачи, и ако на днешния ден не можем да бъдем едно цяло – потърсете вината най-напред в себе си. Защото не забелязвам да изпитвате дори естествен, човешки срам от празния, обезверен поглед на майките ни, от беззъбите им уста, от апатията, която изпълва ежедневието им. Защото зад тъмните стъкла на служебните лимузини не виждате хилядите обезлюдени села. Защото на Терминал 2 посрещате височайши особи, но не изпращате близките си на гурбет далеч, далеч от родината. Защото предпочитате шумоленето на финикийските знаци пред шума на гордо развятото национално знаме.

И така цели 25 години…

Но днес е светъл ден. И светлината му би трябвало да проникне до дъното на собствените ни души, до най-дълбоката сянка на живота ни, за да намерим сили да спрем да хабим национална енергия и да прехвърляме от пусто в празно. Защото този народ, от който сме част, „за един удар има сила йощ!“ – както е казал Поетът.

Честит празник на Съединението, братя и сестри!

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах