POTO

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Защо Народният театър е национален, но вече не е специален

Бунтът на Александър Морфов - срещу държавата, поставила културата в евтина рамка

Министерството на културата обявява конкурс за директор на Народния театър, който да го менажира по начина, по който би управлявал театъра в Кърджали. - Защо Народният театър е национален, но вече не е специален

Министерството на културата обявява конкурс за директор на Народния театър, който да го менажира по начина, по който би управлявал театъра в Кърджали.

Народният театър вече не е национален културен институт, заяви в края на миналата седмица Александър Морфов и подаде оставка от директорския пост в първата ни трупа. Оказва се, че трупата продължава да е със статут на национален институт, приет с постановление от 1994 г. на Министерския съвет. Но на практика занапред Народният няма да бъде с нищо по-специален от театъра в Кърджали, да речем. Статутът на първата ни сцена, на Софийска опера, Софийска филхармония, Музикалния театър, Ансамбъл „Филип Кутев“ е отнет с постановлението за единни разходни стандарти на Министерския съвет, прието в края на месец юли, смята Морфов. Това постановление обаче не им отнема титлата „национален“, просто им премахва привилегиите.

Този детайл бе подминат през юли заради коренната промяна в принципа на финансиране – вместо да се отчита бройката зрители, занапред базата е 1 лев реализирани приходи от билети. Темата за националните културни институти обаче бе повдигната пред обществото в края на миналата седмица от един привидно личен каприз на Александър Морфов – режисьорът заяви, че напуска директорския пост в Народния. От обясненията му обаче разбираме, че причината е несъгласието му театърът да бъде финансиран така, както и всички извънстолични сцени.

„Подадох оставка, защото Народният театър не може да бъде подвеждан под общ коефициент с други театри – обясни Александър Морфов (Вижте в ОЩЕ ПО ТЕМАТА). – На 23 юли е прието по-ниско финансиране. Още по-тъжното е, че тогава на Народния театър е отнет статутът на културен институт с национално значение. Така е станало и с операта, и с всички общо 5 такива институти.

Във въпросното постановление от 23 юли няма вече такова уточнение за статута. Няма дори привидно отделяне на националните институти. Всички са под една черта, като Народният театър е сред всички останали с най-ниска дотация. С по-висока дотация са и куклените театри, и музикалните. Как да си обясня всичко това, освен с едно-единствено нещо – нехайство и престъпна незаинтересованост, дори умишлено принизяване на значението на театъра въобще.“

Занапред драматичните и драматично-куклените театри ще получават по 2,50 лева за 1 лев приходи; куклените театри – по 3 лева за 1 лев; филхармониите, оперите, музикално-балетните центрове и фолклорните ансамбли – по 6 лева за 1 лев; Софийската опера и балет, музикално-драматичните театри, театрално-музикалните центрове и експерименталните институти – 4 лева за 1 лев; симфониетите – 8 лева за 1 спечелен лев. За т.нар. национални няма по-високо финансиране, както досега.

Защо все пак се отнемат тези привилегии?

Очевидно е, че държавата няма пари и се опитва да спести всеки лев – дори от културата. Позициите, спечелени с въвеждането на реформата в сценичните изкуства – макар и несъвършени, недоизпипани – постепенно биват отнемани. Измислят се нови правила, които са по-скоро рестрикции.

Според Закона за закрила и развитие на културата, че държавните културни институти с национално значение се финансират изцяло и приоритетно от бюджета на Министерството на културата. Там обаче не е посочено кои са такива. В предишното постановление за корекция на единния разходен стандарт в сценичните изкуства за „държавни културни институти с национално значение“ са определени Народният театър, Софийската опера и балет, Софийската филхармония, Държавният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ и Държавният музикален и балетен център (Музикалният театър). В новото постановление всички културни институти в драмата са равнопоставени във финансирането – така на практика този документ може да бъде тълкуван като отнемане на националния статут на тези няколко културни института.

Усилията за промяна на Александър Морфов като директор на Народния театър доведоха до молба за напускане. Някои я приеха като бягство от проблемите, но обясненията му звучат като призив за бунт. Негодуванието му действително би могло да прерасне и в организирана съпротива – като при избора на Слави Бинев за председател на Комисията по култура и медии в парламента. Но изгледи за нова съпротива на културата срещу властта не се очертават. Презрението на Морфов към „чалга правителството“ ще си остане на думи.

Новото обвързване на финансирането с печалбата изглежда като насърчение да се работи, да се печели. Но то е адресирано само до институтите, които са на опашката. Колкото до онези, които нямат големи проблеми с продажбата на билети – на тях държавата им е поставила… таван на приходите. Ето какво гласи Член 3 от въпросното постановление:

„Средствата от държавния бюджет, определени по реда на чл. 23а, ал. 3 от Закона за закрила и развитие на културата за 2015 г., не могат да надвишават средствата, определени по този ред и предоставени през 2014 г. за всеки културен институт.“

Държавата е поставила културата в рамка, от която няма излизане. Финансова рамка, която се стеснява все повече и както е тръгнало – скоро властта ще може да гледа българското сценично изкуство на снимка за спомен върху бюфета.

Може би дойде време Министерството на културата да признае, че Реформата в сценичните изкуства е претърпяла фиаско. Основно заради липсата на пари.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90