Аз, за съжаление, засега не мога да напусна България като Сашо Морфов. Защото не съм Сашо Морфов. Но заразата на борисовщината и биневщината е навсякъде…
Като гледам къщичката си и думите си, виждам как в двора на българската литература положението е идентично като в държавата. Много мускули и страшно безсилие. Много претенции и никаква естетика. Много имена и никакви гласни звуци. И чалга, чалга, чалга.
Не мога да се сърдя на никого. Не съм по-висок от никого, слухът ми не е по-добър от ничий друг, но интуицията ми шепне: „Тръгвай си, тръгвай си…“
Боли ме главата, и духът ме боли, и зрението ме боли от гримаси, от претенции и от стъпили върху масата хора, които вместо да мълчат и да гледат, рецитират и рецитират.
България е опасана и обесена от системи на фалшиви звуци, на фалцети и жалки фойерверки, които тъжно угасват на фона на потъналата вече много дълбоко планина Витоша. Стиховете за душата и за ума са заменени от стихове за пъпа и китката. Прожекторите са насочени само и единствено към калта. И, дявол да го вземе, как блести тази кал!
Браво на Сашо Морфов! И жалко за думите. Аз също си отивам като Сашо Морфов. С една разлика – не знам къде.
Ако не минава и ден, без да ни отворите...
Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение
