Защо не мога да си тръгна от България като Сашо Морфов…

Аз, за съжаление, засега не мога да напусна България като Сашо Морфов. Защото не съм Сашо Морфов. Но заразата на борисовщината и биневщината е навсякъде…

Като гледам къщичката си и думите си, виждам как в двора на българската литература положението е идентично като в държавата. Много мускули и страшно безсилие. Много претенции и никаква естетика. Много имена и никакви гласни звуци. И чалга, чалга, чалга.

Не мога да се сърдя на никого. Не съм по-висок от никого, слухът ми не е по-добър от ничий друг, но интуицията ми шепне: „Тръгвай си, тръгвай си…“

Боли ме главата, и духът ме боли, и зрението ме боли от гримаси, от претенции и от стъпили върху масата хора, които вместо да мълчат и да гледат, рецитират и рецитират.

България е опасана и обесена от системи на фалшиви звуци, на фалцети и жалки фойерверки, които тъжно угасват на фона на потъналата вече много дълбоко планина Витоша. Стиховете за душата и за ума са заменени от стихове за пъпа и китката. Прожекторите са насочени само и единствено към калта. И, дявол да го вземе, как блести тази кал!

Браво на Сашо Морфов! И жалко за думите. Аз също си отивам като Сашо Морфов. С една разлика – не знам къде.