Докато движението „Животът на чернокожите има значение“ (Black Lives Matter) иска премахването на статуи на личности като Христофор Колумб, Джордж Вашингтон, Ейбрахам Линкълн, Теодор Рузвелт, военни от Конфедерацията, Уинстън Чърчил и редица други, активистите му пропускат присъствието на един доста важен монумент, пише колумнистът Пол Кенгор в консервативното онлайн издание „Американ Спектейтър“. И това не е голямата бронзова статуя на Ленин в Сиатъл, а бюстът на Йосиф Сталин, издигнат в Бедфорд, Вирджиния, през 2010 г.
Фигурата на Сталин е разположена не къде да е, а като част от композиция в памет на Десанта на съюзниците в Нормандия през Втората световна война. На табелка отпред той е отбелязан като „Генерален секретар на Комунистическата пария на Съветския съюз“. Там се намират още бюстове на американския президент (1945-1953) Хари Труман, британския премиер (1940-1945 и 1951-1955) Уинстън Чърчил (чиято статуя пред парламента в Лондон също бе вандализирана с графити „беше расист“). И все пак „убиецът комунист“ не е в списъка на активистите.
СТАТУЯ НА ЧЪРЧИЛ ОСЪМНА С НАДПИС „БЕШЕ РАСИСТ“
Въпреки това паметникът е ставал обект на недоволство в миналото. Преди десет години, малко след монтирането на му, фондация, която обединява жертвите на комунизма, събира подписи в петиция и успява да привлече хиляди поддръжници, включително от бившия СССР и Източния блок. Адресирана до администрацията на президента (2009-2017) Барак Обама, подписката има за цел „да защити истинската история на Втората световна война от изкривяване на истината и дезинформация“.
„Нито Йосиф Сталин, нито съветските сили имат някаква роля в Десанта в Нормандия“, се казва в текста на петицията, която вече не е активна.
Десантът в Нормандия се случва на 6 юни 1944 г. на брега на Северна Франция и е част от операция „Овърлорд“. С нея съюзниците от Англия и САЩ целят да отворят втори фронт срещу силите на Третия райх. Най-голямата морска десантна операция по време на Втората световна война е осъществена успешно благодарение на огромното превъзходство по море и въздух, осигурено с ресурсите на САЩ. Успехът ѝ спомага за откриването на втори фронт в Европа. Но цената в човешки живота е несъизмерима – в този ден американските войски губят 1465 души и още хиляди безследно изчезват, англичаните и канадците докладват за около 4000 души убити, ранени и безследно изчезнали.
Въпреки че СССР не е директно замесен в операцията, авторът на статията в „Американ Спектейтър“ успява да открие връзка – Сталин е морален съучастник в смъртта на всички онези млади момчета, защото 5 години по-рано, в тъмнината на нощта на 23 срещу 24 август 1939 г., СССР и Хитлерова Германия подписват таен пакт за обща инвазия в Полша. Тоест Сталин помага на Хитлер да започне войната. Освобождаването на френската земя от американски и английски сили се налага, отчасти защото Сталин подпомага Хитлер в начинанието му.
Очевидно виновниците за издигането на бюста на Сталин във Вирджиния са жертви на американската образователна система, пише Кенгор.
„Спорните им монументи представляват спорните монументи на американското образование – смята той. – Като стана дума за него, добре е да се знае, че Сталин е масов убиец. Трудно е да надминеш болшевишкия тиран.“
През 2004 г. Александър Яковлев, високопоставена фигура в Съветския съюз и един от главните реформатори в перестройката на Михаил Горбачов, изчислява в книгата си, че Сталин лично носи отговорност за „изтреблението на 60 до 70 млн. души“. А ако тази цифра ви се струва висока, отбелязва колумнистът, обърнете внимание на „Черната книга на комунизма“, публикувана от университетското издание на Харвард, където в сметката на Сталин са вписани поне 20 млн. мъртви.
„И най-лошият генерал на Конфедерацията не може да се сравнява с неговите убийства. Вземете всички жертви на Гражданската война, умножете ги по 40 и едва тогава ще започнете да се доближавате до мащаба на касапина“, пише Кенгор.
Оказва се, бюстът на Сталин тихомълком е бил премахнат, се твърди в курсова работа на студент от университет в Остин, Тексас. Когато авторът на статията се свързва с фондацията, която поддържа скулптурната композиция, от там му отговарят, че паметникът е отстранен от публичното пространство преди десет години, тоест в годината на поставянето му, но „все още е в нашата колекция“.
Изглежда тук работата е свършена. Остава статуята на Ленин в Сиатъл, отбелязва Пол Кенгор.
Вижте още: ПО СВЕТА ВАЛЯТ ПАМЕТНИЦИ
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение