Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Защо някои култури се мръщят на усмивките

Най-накрая едно обяснение за вечно навъсената нация

Руски селяни от началото на ХХ век. На подобни снимки със сигурност няма да видите усмивки. - Защо някои култури се мръщят на усмивките

Руски селяни от началото на ХХ век. На подобни снимки със сигурност няма да видите усмивки.

Има нещо, което винаги ме е озадачавало, докато растях в САЩ като дете на руски родители. Всеки път когато аз и приятелите ми се снимахме, ни казваха да се усмихваме. Но ако се случеше и родителите ми да застанат пред обектива, те винаги бяха с каменни лица. Така изглеждаха и моите руски роднини на снимките от ваканциите им. Снимките на родителите ми от завършването на гимназията ги показват как се забавляват, обути в клош панталони – и с абсолютно унили физиономии. 

Така не е само на снимките: руските жени не се тревожат, че няма кой да им каже „усмихни се“. Цялата нация изглежда постоянно в състояние на раздразнение от всичко, което Вселената може да ѝ сервира.

Това не означава, че всички са недоволни! Точно обратното: мъжественият лидер, водката, огромните количества заквасена сметана – това прави мнозина много щастливи. Само дето безпричинното хилене не е широко разпространено умение, нито пък такова, които руснаците биха искали да култивират. Има дори и руска поговорка, която преведена грубо, означава:

„Само глупаците се смеят без причина“. 

За чужденците руската привързаност към благородната навъсеност изглежда дори по-необичайна от студения климат. Загадката на тази културна разлика е двустранна: новодошлите в Америка руснаци често отбелязват колко странно им изглежда да усмихват на непознати.

Защо е така? Защо някои общества не насърчават непреднамереното усмихване? Намерих отговора, или поне част от него, след като се натъкнах на една нова книга от Куба Крис, психолог в Полската академия на науките. В някои страни усмивката не може да бъде признак на топлина или дори отношение. Тя е доказателство, че сте глупак – или лъжлив глупак.

Крис се фокусира над културен феномен, наречен „Избягване на Несигурността“. Култури, които са ниско в тази скала, са склонни да развиват социални системи – здравеопазваща,  пенсионна – които са нестабилни. Ето защо, хората там виждат бъдещето като непредсказуемо и неконтролируемо.

Усмивката е знак за сигурност и доверие, така че, когато хората в тези страни се усмихват, те може да изглеждат странно. Как можеш да се усмихваш, след като знаеш, че съдбата е невидим вълк, който чака да те захапе? В страните с ниска сигурност човек рискува дори да бъде взет за глупак, понеже се усмихва.

Крис също така има хипотеза, че усмихването в страните с високо ниво на корупция може да буди подозрения. Когато всеки се опитва да излъже другия, няма как да знаеш дали някой ти се усмихва с най-добри намерения, или защото иска да те излъже.

За да провери теорията си, Крис показал на няколко хиляди души в 44 различни държави две поредици от по осем усмихващи се и неусмихващи се лица и поискал от тях да оценят честността и интелигентността им. След това сравнил отговорите с резултати от изследване в 62 страни от 2004 г. за стабилността на социалните им системи и нивото на корупция.

Той установил, че в страни като Германия, Швейцария, Китай и Малайзия, усмихнатите лица са оценени като значително по-интелигентни от сериозните. Но в Япония, Индия, Иран, Южна Корея и – познахте – Русия, усмихнатите лица се считат за значително по-малко интелигентни. Дори и след отчитане на други фактори – като икономиката, остава ясно забележима връзка между непредсказуемостта на обществото и вероятността усмихващите се да бъдат възприемани като неинтелигентни.

Интелигентност и усмихване

В страните вляво от червената линия хората, които се усмихват, биват възприемани като значително по-малко интелигентни от тези, което не се усмихват; при тези вдясно е обратното. (Journal of Nonverbal Behavior).

В страните вляво от червената линия хората, които се усмихват, биват възприемани като значително по-малко интелигентни от тези, което не се усмихват; при тези вдясно е обратното. (Journal of Nonverbal Behavior).

В страни като Индия, Аржтина и Малдивите, усмивките се свързват с нечестност. Крис открива връзка между този факт и корупционните нива.

Честност и усмихване

В страните вляво от червената линия усмихващите се бива възприемани като по-нечестни.

В страните вляво от червената линия усмихващите се бива възприемани като по-нечестни.

„Това изследване показва, че корупцията на обществено ниво може да отслаби смисъла на важен еволюционен сигнал, какъвто е усмивката“, пише Крис.

Със сигурност е удовлетворително обяснение. Но си струва да се отбележи, че други изследвания са открили, че йерархичността и мъжкарството може би играят по-голяма роля в емоционалното изразяване – от което усмивката е съществена част. Има доказателства, че някои култури не ценят щастието много силно – което също се отразява на честотата, с която  хората там се принуждават да се усмихнат.

Накрая, измерването на рейтинга на страните по „избягването на несигурността“ може би е добре свършена работа. (Без да споменаваме значението на времето – помислете как ли е измервана сигурността в Сирия преди 2010 и в Гърция преди 2008 г.) Объркващо е, но има и още една система за измерване на избягването на несигурността, създадена от друг изследовател – Хеерт Хофстеде, през 1980 г. – и двете системи дават много различни резултати. Знаем известните думи на Фьодор Тютчев, който отсъжда, че Русия не може да бъде разбрана с ум – а както изглежда – нито пък с въпросници и анкети.

Изследванията на Крис със сигурност могат да бъдат задълбочени и разширени. Но дори това едва ли ще помогне на някой усмихнат американец, който се чеше озадачен по главата в храма на сериозността – метрото на Санкт Петербург.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах