Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Защо образованието няма да спаси ромите

На училище ходят онези, които имат хляб и бъдеще. Но проблемът не е техен – той е нашият общ: рухналата държава, в която правилата се задават от мафията

Първата задача пред нас, ако искаме да живеем заедно и без проблеми с ромите, е да им дадем работа. Най-вече на младите жени сред тях, които в повечето случаи се използват като робини от клановете си. - Защо образованието няма да спаси ромите

Първата задача пред нас, ако искаме да живеем заедно и без проблеми с ромите, е да им дадем работа. Най-вече на младите жени сред тях, които в повечето случаи се използват като робини от клановете си.

Само образованието ще спаси ромите и ще ускори интеграцията им в обществото. Тази мантра се поддържа вече много десетилетия не само в България, а и във всички държави, в които има проблем с ромското малцинство. Тя обаче е дълбоко невярна и на това се дължи до голяма степен неслучващата се вече десетилетия интеграция.

Колкото и шокиращо да звучи, ромите нямат нужда на първо място от образование. На първо място те имат нужда от хляб. От работа, която да им гарантира бъдещето. А само онзи, който има бъдеще, инвестира в него чрез образование.

Всички знаем и цъкаме възмутено с език, слушайки или разказвайки истории за циганчетата, които бягат от училище, за да просят, да събират празни бутилки, да ровят по контейнерите, да помагат в неочаквано изникналата работа за някой от фамилията – и въобще, вместо да залягат над учебниците и един ден да имат редовни доходи, те захвърлят всичко заради инцидентните жълти стотинки.

Но нека бъдем честни – наистина ли образованието гарантира добър живот? В страна като България? Дали тази мантра работи и при етническите българи? „Който учи, ще сполучи” важи ли с пълна сила за гражданите на републиката през последните 25 години? Ако да, защо джиповете се карат от предимно недоизкласили и твърде млади за подобни разходи мускулести момчета и оперирани момичета? Луксозните коли по улиците на България твърде рядко са купени с труд, за който се иска дълго търкане на ученически и студентски скамейки. Красивите къщи, почивките в чужбина, охолният живот – те наистина ли у нас са в пряка връзка с доброто образование?

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

В Западна Европа зад волана на поршето или в градината на китната собствена къщичка обикновено седи човек над 50 г. Който е работил дълго и вече има възможност да харчи парите си за скъпи играчки или е изплатил дома си. У нас хората над 50 твърде често са безработни, бедни, или в най-добрия случай едва свързват двата края. Независимо колко дипломи имат в чекмеджето. С изключение на успешните бизнесмени на прехода… Колко от тях обаче имат некупена университетска диплома в джоба?

На този фон да убеждаваш най-бедните от бедните – ромите, че си струва гладуването 20 години, за да се изучиш и обречеш на гладуване още 60 след това, е цинизъм. Факт е, че масата българи образоват децата си предимно с идеята да ги пратят в чужбина и да ги спасят от този сценарий. Като дори най-бедните от нас имат поне жилище или къща, или нива, докато мизерията на повечето роми е безалтернативна.

Всъщност ромите не се различават от бедняците в други части на света. И те живеят в гета и оцеляват ден за ден, превръщайки в хляб всеки боклук, търкалящ се по улицата. За тях на първо място е оцеляването – дали заради него ще нарушават закони, ще крадат и ще мамят, е без значение. Законът е само пречка пред възможността да съществуват.

На това ги обрича не липсата на образование и не бедността – техният основен проблем е липсата на бъдеще. Затова живеят по-различно от станалите етноси, за които – макар и също небогати, шанс за измъкване има, а една част успяват да живеят добре и почтено и в собствената си родина.

Доказателство за това е коренно различното поведение на ромите в различна система, което е описано и в изследване на фондация „Сорос”. В България ромите не пращат децата си на училище, но веднъж установени в Германия (страната, в която напливът им е особено голям през последните няколко години), техните деца изведнъж се превръщат в добри ученици. Такива са статистиките в Берлин – ромските деца там, идващи от България и Румъния, изпреварват други чужденци по бързина на научаването на езика и по успех. Преди кризата същото се наблюдаваше и в Испания – установилите се там ромски семейства имаха работа, пращаха пари на фамилиите си в България, строяха къщи. А къща строи и на училище ходи само онзи, който вярва в бъдещето.

Така че първата задача пред нас, ако искаме да живеем заедно и без проблеми с ромите, е да им дадем работа. Най-вече на младите жени сред тях, които в повечето случаи се използват като робини от клановете си – те са длъжни да раждат от първата до последната си яйцеклетка, обучават ги да крадат, използват ги като сексробини. Работа и възможност да издържат себе си и децата си е единственото, което може да ги спаси от робията на собствената им фамилия. Едва ако виждат бъдеще за себе си, те ще са в състояние да се погрижат и за бъдещето на децата си. Така, както го правят и майките от другите етноси.

Звучи лесно, но на този етап е неизпълнимо. В България работа няма дори за българите. Така че проблемът с ромите не е заложен в манталитет, култура, етнос…, проблемът на ромите даже не е техен – той е нашият общ: рухналата държава, в която правилата се задават от мафия и в която бъдещето се изплъзва вече дори и на самите българи.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах