Защо отказах да бъда жури на „Златният Орфей“

На дебата по БНТ вчера (бел. ред. – в понеделник), Дариана Генова заяви, че двама души са се изсмели на предложението й да бъдат членове на журито само за 500 лева хонорар. Единият от тях съм аз.

Искам да направя малко, но много важно пояснение за нещо, което Генова удобно спести на драгите зрители:

1) Живея вече 26 години в Лос Анджелис и това е третото ми идване в България;

2) Преди да замина, бях единственият щатен аранжор на „Биг Бенда“ на Комитета за телевизия и радио, с диригент Вили Казасян;

3) Като такъв съм направил безброй аранжименти както за конкурсни песни, така и за много рецитали на български и чуждестранни гостуващи звезди на „Златният Орфей”;

4) В допълнение – имах оркестър „Авангард”, представителен оркестър на Главна дирекция Българска Музика, който беше малък оркестър на „Златният Орфей”. Ние акомпанирахме на много певци, например на Нели Рангелова, когато тя спечели голямата награда и статуетката.

Както виждате, свързан съм с този фестивал и съм изписал доста партитури за Вили Казасян. Причината да откажа да бъда член на журито на „Златният Орфей” не е ниският хонорар от 500 лв. за 3 дни (166 лв. или 83 евро на ден). Тези, които ме познават, знаят, че по-скоро бих дошъл без всякакво заплащане и на свои разноски.

Попитах Дариана Генова кои са другите членове на журито и тя ми отговори: „Еее, тайна! Не мога да ти кажа това! Като дойдеш там, ще научиш на място, изненада!”. Помислих че се шегува, защото за пръв път в живота си чувам имената на членовете на журито да се пазят в тайна. Мистерия някаква. Помолих я да ми даде ден-два да си помисля и да й дам отговор. Обадих се на Борис Чакъров, който също беше поканен, и той ми предаде абсолютно същия разговор с Генова. Каза, че при това положение се колебае, не му се вижда сериозно. След 2 дни Генова ми се обади и ме попита какво съм решил. Отново я попитах кои са останалите в журито и получих абсолютно същия отговор: „Еее, тайна! Не мога да ти кажа това! Като дойдеш там, ще научиш на място, изненада!”.

Не знам за вас как е, но този път ми стана смешно, засмях се и й казах, че не мога да приема такива условия.

Ако знаех, че в състава на журито са включени хора като Сашо Бръзицов, Мишо Белчев, Данчето Христова, Стефан Димитров, Митко Щерев и други колеги – за мен щеше да е привилегия, чест и удоволствие да участвам. Не мога обаче да седна да журирам на една маса с незнайни „колеги”, които не знаят до мажор с колко диеза е!

Моето скромно мнение е, че „Златният Орфей” никога не е бил частен, той винаги е принадлежал на хората на България и на българската музикална култура. Директори бяха последователно: Генко Генов (създател и основател), Георги Ганев, Иван Зафиров и Дечо Таралежков. Това помня, преди да замина за САЩ. Важно е да се знае, че фестивалът не може да бъде подарен, наследен или приватизиран. Тук, в България, чух различни неща, но в крайна сметка не съм сигурен кой наистина е директор на фестивала и ако има такъв – кой го е назначил, кога и как.

Според мен всеки един фестивал, който има претенции да е от международен калибър, трябва да се развива и усъвършенства. За това трябват целогодишни усилия, а не епизодични такива, само 2 месеца преди датата на фестивала. „Златният Орфей” трябва да има офис и назначени хора, които работят в него целогодишно, на заплати. Трябва да има пиар и маркетинг специалисти, ултрамодерен уебсайт и content manager, който да го поддържа със съдържание на различни езици, специалист по международни отношения и т.н. Иначе резултати няма да има.

Трябва да се създаде организация от можещи и кадърни хора с международен авторитет и контакти, която да поеме ръководството на фестивала, а собствеността на логото, запазената марка, статуетката и сигналът да бъдат прехвърлени и централизирани към нея. Министерството на културата, Министерството ма туризма, БНТ, БНР и другите национални институции трябва да са изцяло в помощ на фестивала и да влеят усилията и възможностите си за успеха му на международно ниво. Още от сега трябва да се мисли за 2016 г. и да се изиска от правителството пълно финансиране по предварително изготвен бюджет, а не да се просят отново пари на дребно.

В момента се прави изкуствено дишане на фестивала, но какво ще стане догодина? Не виждам как може с участници на средна възраст 60 години да привлечем интереса на младите любители на попмузиката у нас.

Ако ние всички милеем за единственото успешно международно събитие у нас, което е изграждало силен, положителен имидж и авторитет на България и нейната музикална култура по света, то да се възстанови, съживи, модернизира и заживее пълноценен международен живот, трябва да направим промените, описани по-горе, без да слугуваме на егото и личните си домогвания. Без това фестивалът просто е обречен да бъде само част от спомените ни.