Статия, свързана с проруската ориентация на България, публикува официалният сайт на руското Министерство на цифровите технологии, връзките и комуникациите „Лайф“. Статията набляга на факта, че социалистическа България два пъти се е опитвала да стане 16-та съветска република, но е получила отказ, и обяснява влизането ни в НАТО с „обида“, защото не сме били приети в състава на СССР.
Статията, която не е подписана, разобличава както БСП, така и националистическите партии като проруски и изразява надежда, че скоро ориентацията на европейска България ще бъде променена в полза на Русия.
Предлагаме ви пълния текст на материала, който очевидно е одобрен от руското Министерство на информацията. Трудно е да се коментира снизходителното отношение на СССР и Русия към „малката България“, особено в контекста на войната и масовите санкции, наложени от света на агресора.
Защо Москва два пъти отказа на България да я приеме в СССР
Българският лидер Тодор Живков два пъти предлага на съветските лидери да се включи в състава на Съветския съюз и два пъти получава отказ
СССР е бил замислен като съюз на държави, които влизат свободно и излизат безпрепятствено от него. Но впоследствие се оказва, че да се влезе в Съюза е дори по-трудно, отколкото да се излезе. Във всеки случай, никой не успява да стане „16 сестра-република“, макар че са правени такива опити. Например българският лидер Тодор Живков моли двама съветски лидери България да бъде приета в СССР, но и двамата му отказват.
Първият опит да се опипа почвата започва още при Хрушчов. Тогава Карело-финската съветска социалистическа република е преобразувана в автономна и вместо 16, съветските „сестри-републики“ стават 15. През епохата на Сталин за роля на „сестра“ претендирали Синдзян и Манджурия, чиито лидери намеквали на съветския вожд, че не биха имали против да влязат в СССР. Тогава се намесват геополитически съображения – тези територии били парчета от разпадащ се Китай, а Москва залага на единен и мощен Китай за съюзник. Затова Сталин отказва на двамата лидери, за да не усложнява отношенията си с Мао Дзедун.
През 1964 г. на среща с Хрушчов българският лидер Живков му дава да разбере, че България „много би искала да влезе в семейството на съветските народи“. Този въпрос е бил разглеждан под секрет в Политбюро и ЦК на БКП и е бил подкрепен от всички водещи партийни дейци в страната. Живков се позовава на авторитета на най-известния български комунист Георги Димитров, дългогодишен ръководител на Коминтерна. Казва, че той винаги е мечтал за влизането на България в СССР и такова било политическото му завещание.
Всъщност, освен идеологическите съображения, в случая се намесвала и здрава икономическа логика. България изпращала в СССР селскостопанската си продукция, а в замяна получава нефт, който използвала за свои нужди и частично продавала на външния пазар. Но все пак страните от социалистическия лагер, макар и да получавали нефт на занижени цени, все пак плащали за него. Съюзните републики го получавали безплатно. При съхраняване на външнотърговска самостоятелност, влизането в Съюза би било изгодно за България.
Независимо, че всички страни от социалистическия лагер изначално се смятали за съюзни, все пак възниквали определени проблеми в отношенията. Албания например, изцяло прекъснала отношенията си с СССР, категорично преориентирайки се към Китай. В Полша редовно се случвали стачки и масови протести. В ГДР имало масови безпорядъци, а в Унгария – въоръжено въстание, поддържано от част от комунистическото ръководство. Румънският лидер Чаушеску бил недоволен от намесата на СССР във вътрешните работи на социалистическите страни, а Чехословакия се опитвала да строи своя „социализъм с човешко лице“. И само България при Живков била островче на спокойствието. И самият той никога не се карал и не спорел с СССР.
Освен това България била най-отворената страна не само за западните туристи, но и за съветските. Да попаднеш там от СССР било много по-лесно, отколкото в другите соц страни, да не говорим за капиталистическите. Към България се отправял основният поток туристи от Съветския съюз, заради което се появява и известната реплика: „Курица не птица, Болгария — не заграница“ (Кокошката не е птица, България не е чужбина).
Културната близост също имала значение. Българският език има 75% лексикално сходство с руския, това е един от най-близките до него езици. Почти всички жители на България добре владеели руски и фактически живеели в едно и също културно пространство с СССР, за разлика от останалите социалистически държави, които били някак по-отдалечени. Никой повече от България не би могъл да стане 16-та република, но това така и не се случило.
Защо Хрушчов, а няколко години по-късно и Брежнев отказали на България? Та нали някога СССР е бил замислян като съюз на държави, към който могат да се присъединят всички желаещи.
Определена роля изиграва географският фактор. България няма сухопътна граница с СССР, разделя ги Румъния, а Чаушеску продължава да е дистанциран от Съюза, макар формално да се води съюзник. Този фактор, разбира се, е второстепенен – Калининградска област също няма сухопътна граница с РСФСР.
В най-голяма степен се намесват геополитическите съображения, най-вече рискът от рязко влошаване на отношенията на СССР с Югославия и Турция. Непокорният Тито дълги години разглежда България през призмата на югославското влияние. На Хрушчов му струва доста усилия да се сдобри с него, след като Тито се скарва със Сталин. Нов конфликт не влиза в плановете нито на Хрушчов, нито на Брежнев.
Москва не иска и допълнителни усложнения с Турция. А имало и риск от неизбежно напрежение от страна на останалите държави в соцлагера, повечето от които съвсем не споделяли интеграционните стремежи на Живков.
Освен това в икономическо отношение това нищо не носело на СССР. България доставяла селскостопанска продукция, а в замяна получавала нефт. Собствената ресурсна база на страната била на нула. Де факто българската икономика и така частично била субсидирана от СССР, а при влизане в Съюза мащабът на субсидиите би нараснал в пъти.
През 2004 г. България, по-рано един от главните съюзници на СССР във Варшавския договор, влиза в НАТО. Това е донякъде изненадващо. Едно е да влизат страни, с които Русия е имала конфликти, а друго – България, която е получила независимост до голяма степен благодарение на Руската империя и в която много улици и до днес носят имената на генерали от Руско-турската война. Тогава дори се появява предположение, че българите са толкова огорчени от отказа за влизане в СССР, че са решили „напук на братушките“ да влязат в НАТО, оскърбени и разочаровани от предишната дружба. Впрочем тази версия е съмнителна. Едва ли, влизайки в Североатлантическия алианс, те са били ръководени от мотиви за мъст за отхвърлената любов. По-скоро причината е в това, че в историческото противопоставяне между „русофили“ и „германофили“ в онзи исторически отрязък вторите временно са взели връх.
Когато България получава независимост, нейните елити се разделят на два лагера: „германофили“, ориентирани към Германия и Австро-Унгария, и „русофили“, залагащи на Русия. Минават години, сменят се епохи, но противопоставянето на тези две групи не изчезва, само дето „германофилите“ се трансформират в по-широка категория на „западняци“.
Разделението се запазва и до ден днешен. България е парламентарна република и през последните години двете най-популярни партии са проевропейски. Но Българската социалистическа партия – трета по популярност в страната – традиционно се смята за русофилска и поддържа разширяването на сътрудничеството с Москва и отмяна на европейските санкции. А местните националисти (например „Атака“, която през 2010 г. е била трета-четвърта по популярност партия в страната) са настроени много по-категорично и радикално – за пълна преориентация към Русия във външната политика и излизане от ЕС и НАТО. Така че не е изключено, че в поредния завой на историята България отново ще промени външнополитическата ориентация, както неведнъж се е случвало през последните 150 години.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение