Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Защо папа Франциск ме разплаква

Певецът Андреа Бочели запя на Световната среща на семействата и благодари на духовника за надеждата, която носи

Свети Августин пословично ни напомня, че пеенето е изключителна форма на молитва. И това е моята цел и моята радост: да се помолим заедно, казва Андреа Бочели. - Защо папа Франциск ме разплаква

Свети Августин пословично ни напомня, че пеенето е изключителна форма на молитва. И това е моята цел и моята радост: да се помолим заедно, казва Андреа Бочели.

Оперният певец Андреа Бочели запя на Фестивала на Семействата във Филаделфия, където в момента се провежда Световна среща на семействата. Неин почетен гост е папа Франциск, който по-рано се срещна с американския президент Барак Обама и произнесе историческа реч пред Конгреса във Вашингтон. Сега Бочели изрази дълбоката си преданост към духовника и цитиран от „Тайм Айдиъс“, обясни защо папата го кара да плаче.

В коментара си класическият тенор изяснява важността на семейството като ключов елемент в обществото и упреква онези, които умишлено се опитват да го унищожат. Бочели си спомня още първите думи на Франциск, на които той се просълзил, както и огромното въодушевление на вярващите при избора му за папа.

Вижте всичко, което каза Андреа Бочели във Филаделфия:

Вярвам, че Световната среща на семействата във Филаделфия представлява отлична възможност да се потвърди ключова концепция за човечеството – ролята на семейството като основен и незаменим градивен елемент на обществото.

Присъствието на папа Франциск в САЩ подчертава фундаменталното значение на тази тема и посланието, което тази среща с висока духовна стойност въплъщава. За САЩ, една велика страна, която силно обичам и смятам за свой втори дом, това е един красив, безценен повод – да посрещне и прегърне гигант, Божий човек, източник на надежда за целия свят.

Сигурен съм, че вълнението ще бъде силно и ще остави траен отпечатък у всички, които имат щастието да се срещнат с него, да го слушат, да споделят моменти на размисъл и молитва по време на посещението му.

Скъп спомен за мен е как папа Франциск, в началото на понтификата си, посрещна с обезоръжаваща простота всеотдайната тълпа от цял свят, приела с невиждано въодушевление избора му. Емоцията от това, което преживяхме тогава, е резултат от силата на добротата, интелектуалната честност и почтеност. Това чувство е радостта, която държи тайнството на истината.

Добре си спомням как папата се просълзи по време на първите си думи като папа. Вероятно го помня, защото аз незабавно разпознах в този човек една душа, посветена на Доброто. А Доброто, както знаем, винаги ни движи напред – има неща, които не могат да се обяснят с думи, защото думите не обясняват любовта.

Доброто не се нуждае от думи – всъщност то е враг на думите. Папа Франциск всъщност е човек на малкото, но съществени думи; той е човек на фактите и го доказа за последен път с посещението във Филаделфия.

Горещо прегръщам и напълно одобрявам това силно желание да се подчертае важността на семейството като институция и на ценностите, които то представлява. Семейството е люлката на любовта, специално място, където откриваме хармония – а тя е синоним на красота. То също е и място на взаимно уважение.

Семейството е измерение, където имаме възможност да изучим себе си и останалите да правим най-правилните избори в името на доброто. И опитваме да го правим като следваме християнските ценности, на които родителите ни са ни научили и които ние трябва да предадем на нашите деца.

Стойността и смисълът на семейството е нещо, което всеки от нас е преживявал, ако е бил късметлия да има такова. Тези, които смятат, че могат и без него, самодоволно го разрушават, очевидно поставят егото си пред Бога, изгубили паметта на великия дар, който са получили като деца – съкровището на безусловната и безкористна любов.

Затова трябва да се застъпим за семейството с чистото сърце на дете. Това е нещо, което се опитвам да правя винаги, с всички сили, както лично, така и чрез фондацията си.

Имайки възможност да пея отново пред Светия отец, към когото изпитвам дълбока и искрена преданост, да предложа своя скромен принос като ревностен католик е голяма чест за мен. Свети Августин ни напомня, че пеенето е изключителна форма на молитва. И това е моята цел и моята радост: да се помолим заедно.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах