Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Защо подаде оставка шефът на БНР?

Министерството на културата отрича вина, законопроект в Народното събрание още няма

Андон Балтаков оглави БНР в началото на 2020 г. след конкурс. Снимка: Любомир Спиров/БГНЕС - Защо подаде оставка шефът на БНР?

Андон Балтаков оглави БНР в началото на 2020 г. след конкурс. Снимка: Любомир Спиров/БГНЕС

Министерството на културата отговаря само за организацията на работните заседания за обсъждане на проектозакона за изменение на Закона за радио и телевизия, се казва в позиция на Министерство на културата, изпратена до медиите. Поводът е подадената от генералния директор на БНР Андон Балтаков оставка, мотивирана с неясноти около одобрените версии на проектозакона, и искане оставката на министъра на културата Боил Банов.

„Законопроектът, който е предложен на обществото за обсъждане, не е проектът на закон, в който работна група от БНР, БНТ, СЕМ, различни министерства и медийни експерти са инвестирали стотици часове и познания”, каза вчера, 21 октомври, в ефира на програма „Хоризонт” Андон Балтаков.

„Последният вариант на проекта, който е при мен, е с дата 25 юни 2020 година. Изпратен е до БНР на 10 юли. Имах един месец да дам становище по някои от въпросите, които имаше Министерският съвет, дал съм ги и съм ги входирал в Министерството на културата на дата 10 август. Месец и половина по-късно ние получаваме законопроект, който БНР не е виждало. Там стои името на Българското национално радио, че е изработен този законопроект в работна група. Не, не е. Затова може би г-н Боил Банов трябва да си подаде оставката, защото той манипулира работата на една работна група.“

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, заради който генералният директор на БНР подаде оставка, е обект на обществено обсъждане вече няколко месеца.

Първият му вариант се появява на 31 юли в сайта на Министерство на културата и е оставен за обществено обсъждане до 31 август. В обсъждането извън експертната група се включват множество организации – Националният филмов център, Съюзът на българските филмови дейци, Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО), Българската стопанска камара, Филмаутор, платформата „Vbox”, мобилният оператор А1. От 36 конкретни предложения в общественото обсъждане са приети пет, всички предложени от АБРО – промяна на терминология, прецизиране на текстове и нов член, свързан с дела на европейските произведения в програмите на електронните медии. Всички други предложения са отхвърлени.

След края на общественото обсъждане на 31 август в сайта на Министерство на културата е качен нов вариант на проектозакона, за който се обявява нов срок на обществено обсъждане – от 19 октомври до 18 ноември.
Именно този нов вариант, който засега не е вкаран в Народното събрание като окончателен законопроект, е причина за оставката на шефа на БНР.

По този повод Министерство на културата излезе със становище, в което отхвърля своята отговорност за новия вариант на проектозакона. В становището, изпратено до медиите, се казва:

„Ролята и целта на Министерството на културата е единствено да създаде необходимата организация за провеждане на работните заседания, като даде възможност на всички страни да проведат дебата за медиите свободно и в широк формат, без да налага своя позиция или политики и без да дава предложения или мнения, свързани с регулирането на медийната среда или работата на обществените медии”.

Министерство на културата подчертава, че в работната група по проектозакона са работили много институции – Съвет за електронни медии, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Министерството на финансите, Министерство на културата, Сметна палата и представители на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО).

В проектозакона е записано, че аудиовизуалните оператори трябва да подпишат етичен кодекс, изработен от частната фондация „Национален съвет за журналистическа етика“, в която участват Съюзът на издателите, Съюзът на българските журналисти, АБРО и фондация „Център за развитие на медиите”.

Министърът на културата според измененията има отговорност да изработи политика за медийна грамотност на гражданите и да докладва за изпълнението ѝ пред Европейската комисия.

Проблемите в проектозакона не са малко, но общественото обсъждане очевидно не помага за решаването им, коментираха пред „Площад Славейков” експерти, включили се в дебатите около закона за изменение на ЗИД.

Вижте още: ПОВЕЧЕ РЕКЛАМИ В ТЕЛЕВИЗИЯТА И КОНТРОЛ ВЪРХУ ВИДЕОПЛАТФОРМИТЕ ПРЕДВИЖДА ДЪРЖАВАТА

Предстои да се изработи окончателен вариант на проектозакона, но как ще изглежда той, ще стане ясно едва след като бъде внесен в деловодството на Народното събрание. Това не може да се случи преди 19 ноември 2020 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg