Защо полът и сексуалността са първа грижа на консерваторите?

Едно от първите разпореждания на Доналд Тръмп от втория му мандат като президент на САЩ бе свързано с трансхората и политиката на приемане на ЛГБТ. В Русия Путин вече втора година прилага закон за дискриминация на хомосексуалните. Орбан в Унгария е доста активен в отхвърлянето им, а у нас под натиска на националистите от „Възраждане“ бе приет закон за забрана на разговорите по тази тема в училище. Тази тема изглежда е особено важна за консервативните традиционалисти, по-важна дори от здравето и образованието. Въпросът е защо. Защо не се насочиха към нещо небиблейско като пропагандата на отказ от деца (само Путин предприема стъпки в тази посока) или онанизма, за който има изрични указания в библейските текстове? Защо цялата им патетика е свързана с хората с различна сексуалност и джендър самовъзприятие?

Отговорът е труден. От една страна, става дума за неразбиране – същото, което демонстрират и противниците на разнообразието в низините. А не е сложно. Има два биологични пола – мъж и жена, както и малък процент интерсекс хора, които се раждат с белези на двата пола. Има и няколко социални пола – мъж, жена, трансмъж, трансжена, небинарни. Има много, ама наистина много видове сексуалност, трудно изброими. Те не зависят от пола.

На второ място, макар че по важност може би е на първо, идва страхът, че появата на нещо различно от двата „противостоящи си“ джендър варианта – мъж и жена – допълнително ще намали силата на влияние на мъжете, които все още атавистично вярват, че са по-висши същества. По-лесно да е да упражняваш надмощие над един „противник“, отколкото над повече. Мъжете, особено овластените, силно се тревожат, че ще им се наложи да се примирят с по-незначителна роля в света, когато като конкуренция имат не само жени, но и хора с различно джендър осъзнаване. Сякаш колективната им мъжка сила намалява, ако не всички мъже са мачовци.

Някъде там е разковничето. Либерализмът като идея предполага разнообразие, приемане и свобода на избора. Либералният мъж може да изпълнява роли в обществото, които традиционно са били приемани за женски – и деца да гледа, и да готви и чисти, и да си остане у дома, когато жената работи. Консерваторът традиционалист усеща това като заплаха за самия себе си, като опасност за властта си. А всички психолози са категорични – властта, парите и сексът са основни мотивации за мъжа. Досега.

Либерализмът ръка за ръка с феминизма доведоха до изравняване на позициите. И промениха парадигмата. Мъжете вече не могат да гледат на властта си на всички нива като на даденост. Изместват ги, въпреки че те владеят по-голямата част от парите в света и масово използват секса като инструмент за самодоказване. Но либералното общество позволи да се появи движението #MeToo, което изобличи мъжката сексуална доминация и разкри тормоза.

Има и много жени с консервативни възгледи, които не приемат принципите на феминизма и либералните свободи. Психологическите им мотиви са различни, макар че често те самите не ги осъзнават. Всъщност може би става дума за прикрит страх, че ако приемат идеята за пълна равнопоставеност между всички, ще се наложи да поемат отговорността за собственото си оцеляване. Или ще трябва да признаят пред себе си, че са направили грешни избори – отказ от кариера, избор на властен съпруг, подчинение заради удобства. Не е лесно да излезеш от коловоза, който ти дава илюзия за спокойствие. При жените има и още нещо – страхът, че децата им може да се окажат „нестандартни“. И тогава умилителната картинка на съвършеното семейство ще се разпадне.

Да отхвърляш свободата на всеки да бъде какъвто си пожелае, ако това не засяга твоите лични свободи, не е защита на обществото. И не знам как е възможно някой да оспори това. Бих била първата, която ще застане срещу евентуален опит на ЛГБТ обществото да принуди хората насила да станат като тях. Досега не съм виждала подобни опити. Бих била първата, която ще упрекне жените, ако поискат цялата власт за себе си и тормозят мъжете, демонстрирайки физическа сила или психологическо насилие.

Либералната идея не е хората да бъдат принудени да влязат в определен калъп, а точно обратното – да осъзнаят, че няма нормално и ненормално в личния избор, ако е в рамките на закона. Престъпленията като педофилия и разврат не са запазена територия за определени социални групи като хомосексуалните, както се опитват да твърдят консерваторите. Сексуалните извращения не са ЛГБТ приумица, достатъчно е да погледнем статистиките, които сочат, че изнасилвачите обичайно са хетеросексуални. Да си престъпник е избор, който не зависи от сексуалността. Но насилието винаги е свързано с усещане за власт.