Защо „Рокетмен“ е (поне) два пъти по-добър от „Бохемска рапсодия“

Макар вероятно голяма част от родените след края на 90-те да го разпознават единствено като смешния дундьо с вид на застаряващ Карлсон на покрива от рекламата на Сникърс „Не си ти, когато си гладен“, той е много повече от това. Сър Елтън Джон е велик музикант, гениален композитор, виртуозен пианист и харизматичен шоумен. Елтън Джон е жива легенда. Като Клинт Истууд, Мик Джагър и Лили Иванова.

И да, понякога си струва човек да се разходи до мола – този порочен храм на консуматорското общество. Но не за да трупа вредни калории и букет от Е-та във фууд корта, а за да отиде на кино. Само че този път за разнообразие и по изключение да избере „Рокетмен“, вместо да хрупа пуканки в транс на поредната визуална вакханалия на „Марвъл“, която е лишена от смисъл, но затова пък натъпкана със специални ефекти и CGI.

„Рокетмен“ не може да се похвали със зрелищно 3D, но има смисъл и красота. „Рокетмен“ е чудесен мюзикъл, без излишно протяжни диалози, статични кадри и без грам скука. 120 минути без нито веднъж да си погледна часовника, без дори за миг да се изкуша да си поровя в телефона. Филмът въздейства едновременно на тялото и сърцето, кара те да се разкършиш без непременно да те разтърси душевно. Безспорно сантиментален на моменти, но без да стига до блудкава мелодрама. И да, „Рокетмен“ е (поне) два пъти по-добър от „Бохемска рапсодия“.

Британският режисьор Декстър Флечър доказа, че когато му бъде поверен цял филм, се справя далеч по-добре, отколкото когато му се налага да довършва нечий чужд проект. Точно това се случи с „Бохемска рапсодия“. След скандала за сексуален тормоз, титулярният режисьор Брайън Сингър бе уволнен и Флечър се включи буквално на финалната права. И както казва старата поговорка „Много баби, хилаво бебе“, „Бохемска рапсодия“ се сдоби с главозамайващ боксофис, но с доста спорни художествени качества.

Макар че двата филма са първи братовчеди, „Рокетмен“ далеч превъзхожда миналогодишния си роднина. Ето защо:

1. Клишето се превръща в гурме, когато е поднесено по подходящ начин

Животът на звездите, общо взето, е клише, банална история, до болка изтъркан сюжет. Това клише експлоатира и „Рокетмен“.

Малкият Реджи Дуайт започва от нулата – произхожда от средностатистическо английско семейство от предградията, страда от хроничен дефицит на родителска любов, у него тлее скрит талант, маскиран зад дълбоко интровертна и болезнено чувствителна външност. И в един момент, в разгара на бунтовните тийнеджърски години, бум-бам-тряс! Изпод неугледната провинциална обвивка се излюпва дръзкият, егоцентричен образ на бъдеща звезда! Така както беззащитната русокоса девойка, продадена за жена на кръвожадния предводител на дотраките, Денерис Таргариен измъти драконови яйца и тутакси се сдоби с безброй титли и светкавична слава, така и срамежливото момче от лондонските предградия Реджиналд Кенет Дуйат измъти няколко парчета и се превърна в попрок иконата Елтън Джон, мултимилионер и звезда на световната музикална сцена.

Следват пари, слава, секс, наркотици, рокендрол, предателство, самота, катарзис, осъзнаване, трансформация, изкупление.

Тежко клише, трябва да признаем, но сервирано с вкус, подправено с щипка самоирония и обилно полято с прекрасна музика и хореография.

2. Не биография, а приказка

На няколко места режисьорът недвусмислено подсказва на зрителя, че това не е биографичен филм. Има една чудесна сцена например, в която младият музикант изнася първия си концерт в Щатите и изпълнява знаменитата „Crocodile Rock“. Докато пее, той буквално полита във въздуха, а заедно с него полита и публиката. Всички левитират в екстаз, понесени на крилете на музиката. Флечър сякаш ни намигва:

„Това е приказка, потопете се в нея. Не проверявайте в Гугъл достоверността на дати и събития, отпуснете се и се наслаждавайте“.

Самият Елтън Джон заедно със съпруга си Дейвид Фърниш са продуценти на продукцията, така че със сигурност може да приемем приказката за базирана на реални факти.

„Не всичко се случи точно така, но общо взето всичко е истина“, казва Елтън по повод на филма. И аз му вярвам.

3. Мюзикъл, а не имитация на концерт

И тук „Рокетмен“ отбелязва точка пред „Бохемска рапсодия“. Докато там се опитваха да пресъздадат реални събития и концерти на „Куийн“, тук никой не си прави излишен труд да бъде документално достоверен. И няма нужда. Това е мюзикъл-приказка.

Песните на тандема Елтън Джон и Бърни Таупин са двигателят на сюжета. Всички използвани парчета са на място, текстовете им разказват история, движат действието и определят ритъма. Всеки път, когато героите запеят (а те почти всички пеят), това или прави преход от една сцена в друга, или бележи важен момент във фабулата, или илюстрира душевното състояние на героя.

Младият британец Тарън Еджертън, който играе Елтън Джон, буквално изпява живота му. Казвам буквално, защото той наистина пее. За разлика от „Бохемска рапсодия“, където Рами Малек е просто буфосинхронист с гласа на Фреди Меркюри, тук актьорът изпълнява песните със собствения си глас. Което допълнително подсилва внушението, че това е интерпретация, а не имитация, художествена измислица (базирана на действителни факти), а не документалистика.

Тарън Еджертън определено има бъдеще. Нищо чудно да се сдобие с номинация за „Оскар“. Награда едва ли, но номинация със сигурност.

В ролята на Бърни Таупин (текстописеца на Елтън и негова творческа половинка) се извявява Джейми Бел (по-известен като момчето-балетист от „Били Елиът“). Прекрасно изпълнение, органично и въздействащо, което отново включва пеене. И да, отново самият Джейми Бел изпълнява песните.

Музиката е сърцето на филма, негов двигател и ракета носител.

4. За хомосексуализма искрено и лично

Днес сър Елтън Джон е щастливо омъжен, с две осиновени деца. О, да, невръстният Реджи Дуайт и изгряващата звезда Елтън Херкулес Джон са изстрадали своята хомосексуалност. И да, това не е спестено във филма. Тъкмо напротив. И отново без фалш, без излишно героизиране, без насилена мелодрама.

В една сцена, когато вече известният Елтън признава на майка си, че е хомо, тя му казва:

„Никога няма да бъдеш истински обичан“.

Животът на възрастния Елтън опровергава думите ѝ. „Рокетмен“, ако щете, е урок и за това. Хомосексуалните не са по-различни от останалите хора. Всички заслужаваме да бъдем обичани. Никой не заслужава да бъде дискриминиран.

Много често различните хора се гениални. Приемайте различните хора, обичайте ги. Талантът е ракета носител, любовта е ракета носител.

Гледайте филма, слушайте музиката, отворете сърцата си.

ПП: На 13 юни 2010 г. сър Елтън Джон изнесе концерт в София на стадион „Локомотив“. Онези от вас, които са присъствали, може би си спомнят, че беше облечен с черно сако с бродирана ракета и надпис „Рокетмен“ на гърба. И аз бях там, и аз летях.