Защо Русия традиционно се противопоставя на Запада

Историкът Андрей Виноградов обяснява пред Лента.ру защо Русия не става Третия Рим

Андрей Иванович Иванов, „Кръщението на великия княз Владимир в Корсун“, детайл  - Защо Русия традиционно се противопоставя на Запада

Андрей Иванович Иванов, „Кръщението на великия княз Владимир в Корсун“, детайл

Защо Русия традиционно се противопоставя на Запада? Какво взима Русия от Константинопол освен куполите на храмовете, православието и старобългарския език? Защо Москва постоянно подражава на Византия, но така и не става Третия Рим? Защо византийските императори си пускат бради? В кой район на съвременна Русия се намират последните останки от Византия?

На всички тези въпроси пред сайта Лента.ру отговаря историкът Андрей Виноградов.

Юстиниановата чума

– Известно е, че терминът „Византия” е изобретен от европейските историци през Възраждането, а самите византийци наричали себе си ромеи – т.е. римляни. Но дали Византия е естествено продължение на древния Рим, съхранило се още хиляда години?

Америка за България

– Експертът по античността Елена Федорова пише, че „образно казано” една сутрин жителите на Рим се събудили, без да осъзнаят, че Средновековието вече е дошло. Историците отдавна спорят за това къде свършва Рим и къде започва Византия. Има широк спектър от дати – от Миланския едикт през 313 г., когато християнството се превръща в разрешена религия в империята, до смъртта на император Хераклий през 641 г., когато Византия губи огромни територии на Изток. По това време не е имало само трансформация на титлата на владетеля и промени във външния му вид (оттам нататък, по примера на персийската Сасанидска династия, византийските императори започнали да носят дълги бради), но и смяна на латинския с гръцки език в официалните документи.

Затова повечето историци наричат този период (от началото на IV в. до средата на VII в.) ранновизантийска епоха, макар някои да смятат, че това време е продължение на римската античност. Разбира се, трансформацията настъпва постепенно – с увеличаването на директните византийски признаци (християнството като държавна религия, отказа от латинския, промяната на летоброенето, носенето на брада като знак за преход към източната версия на властовата репрезентативност). Например патриархът на Константинопол започва да участва в коронацията на византийския император едва от средата на V век. Това е много важен момент, защото от този момент нататък императорът получава власт не само от Сената и от войските, както дотогава, но и от Бога.

– Именно тогава се появява и идеята за симфония — православен принцип, идеал за хармонията между държавната и църковна власт, който Русия взаимства от Византия.

– Тя се появява век по-късно – при Юстиниан I, когато коронацията започва да се провежда в току-що изградената катедрала „Св. София”. Правото все още се основава на Законите на дванадесетте таблици и мненията на римските юристи. Юстиниан ги кодифицира и едва при новото законодателство са преведени на гръцки.

ДНК

Разбира се, Византия става естествено, макар и своеобразно продължение на древния Рим. Когато през 395 г. император Теодосий разделил империята между синовете си Аркадий и Хонорий, двете ѝ части започват да се развиват по различни пътища. Това, което днес наричаме Византия, е трансформация на Източната Римска империя, докато Западната Римска империя деградира и изчезва под натиска на варварите през 476 година.

„Падането на Рим през 476 година“, гравюра от XIX век

– Но след няколко десетилетия император Юстиниан успява да отвоюва от варварите територията на съвременна Италия, заедно с Рим, част от Испания и южния бряг на Средиземно море. Защо византийците не успяват да се укрепят там?

– Първо, това показва, че по онова време пътищата на Запада и Източната Римска империя вече са се разминавали окончателно. Източната Римска империя постепенно е възприела гръцките традиции не само в културата, но и в системата на управление. На Запад водещата роля е оставена на латинците. Това е една от първите прояви на нарастващото културно и цивилизационно отчуждение между различните части на някога обединената империя.

Второ, по време на Голямото преселение на народите Източната Римска империя се противопоставя по-успешно на нападенията на варварите, отколкото на Западната. И въпреки че варварите обсаждат Константинопол няколко пъти и редовно опустошават Балканите, Източната империя устоява за разлика от Западната. Затова по времето на Юстиниан вече било твърде късно византийците да откъснат Запада от варварите. Етнокултурният и политически пейзаж вече бил променен необратимо. Остготи и вестготи, които идват там от десетилетия, се смесват с местното римско население и византийците били смятани за чужденци.

Трето, непрекъснатите войни срещу варварите на Запад и срещу Персия на Изток силно подкопават силите на Византийската империя. Нещо повече, по това време тя е сериозно засегната от чумната епидемия (Юстиниановата чума), след което трябваше да се възстановя дълго и трудно. Според някои оценки, до една трета от населението на империята е загинала от чумата.

Тъмните векове

– Не губи ли Византия именно затова столетие по-късно, по време на арабското нашествие, почти цялото източно Средиземноморие — Кавказ, Сирия, Палестина, Египет и Либия?

– И по тази причина, но не само. През VI-VII век Византия е силно претоварена под тежестта на вътрешни и външни предизвикателства. С всичките си успехи Юстиниан не успява да преодолее религиозния разкол, който разкъсва империята от IV век. В християнството се появят течения като никеизъм, арианство, несторианство и монофизитизъм. Те са подкрепяни от жителите на източните провинции, а Константинопол ги преследва жестоко като ереси.

Затова в Египет или Сирия местните християни-монофизити поздравяват арабските завоеватели с радост, надявайки се, че те няма да им им пречат да вярват в Бога, така както смятат за нужно, за разлика от омразните им халкидонски гърци. Между другото, в началото така и станало така. Друг подобен пример е от 614 г. Тогава евреите помагат на персите, с които византийците водят продължителна и кървава война, да завладеят Йерусалим. Според някои версии причината е проста – Хераклий възнамерявал насилствено да наложи на евреите християнството.

– Промените в климата, които се случват по същото време, повлияли ли са на отслабването на Византия?

– Византия винаги е била изложена на природни фактори. Например през 526 г. силно земетресение напълно унищожава един от най-големите градове на империята – Антиохия. Климатичният песимум през ранното Средновековие води до забележимо охлаждане. Тогава дори Босфора замръзва и огромни ледени късове с рев бият по градските стени на Константинопол, като предизвикват страх и ужас сред жителите му, които очакват края на света.

Разбира се, климатичният песимум, съчетан със спад в икономическата база на империята поради загубата на много източни провинции, я отслабва значително. Когато под натиска на арабите Константинопол губи контрол над Египет, който отдавна го снабдява с хляб, настава истинска катастрофа за Византия. Когато всички тези фактори съвпадат, Източната Римска империя потъва в „тъмните векове” за два века.

– Според историка Андрей Андреев европейската юриспруденция се основава на пандектите на Юстиниан, намерени в Италия през XI век. Вие разказахте, че преди това Византия се потапя в „тъмните векове”, след което византийското законодателство включва много норми на варварски закони. „Тъмните векове” в историята на Византия – какво е това?

– Терминът е заимстван в историята на Византия от западната културна традиция, където „тъмните векове” са били периодът от падането на Западната Римска империя в края на V в. до Каролингския ренесанс в края на VIII век. В Източната Римска империя „тъмните векове” се броят от арабските завоевания през VII век и от аварско-славянската инвазия на Балканите. Тази епоха завършва в средата на IX век, което съвпада с края на византийското иконоборство, а след това и с утвърждаването на македонската династия.

„Тъмните векове” са нееднороден и нееднозначен исторически период, в който Византия ту стои на ръба на окончателната гибел, ту печели големи победи над враговете си. От една страна, в империята се наблюдава ясен културен спад: дългогодишното монументално строителство спира, много технологии на древната архитектура и изкуство са изгубени, а древните книги престават да се преписват.

Абасидският халиф Абдалах Ал-Мамун отпраща посланика на византийския император Теофил. Иллюстрация: Анонимен автор от XIII век

От друга страна, всичко това парадоксално води до проникването на византийските културни традиции на Запад. Такива шедьоври като стенописите на папската църква „Санта Мария Антиква“ в Рим или стенописите в Ломбардската църква в Кастелсеприо близо до Милано по това време могат да бъдат създадени само от византийски майстори. Мюсюлманското нашествие на Изток води до факта, че християнско население на цели провинции се премества на Запад. Има случай, в който след един арабски набег в Кипър почти всички жители на Констанция (Саламин) – главния град на острова – мигрират на Балканите.

Византийската общност на нациите

– Тоест „тъмните векове” са имали и положителни страни?

– Да, след пресичането на римската държавна традиция и известна варваризация на държавната администрация, същите тези довчерашни варвари започват бързо да се присъединяват към византийското общество. Активно работещите социални асансьори и вертикалната динамика позволяват на империята да се възстанови сравнително бързо след „тъмните векове“. В допълнение, Византия по това време е в състояние да привлече в орбитата на политическото си, икономическо и културно влияние повечето от съседните народи, което е мощен тласък за по-нататъшно развитие. Историкът Дмитрий Оболенски нарича това явление „Византийската общност на народите“. Да вземем, например, писмеността, която готите, мнозинството от славяните, грузинците, арменците и кавказките албанци получават от византийците.

– Част ли е Киевска Рус от тази „Византийска общност на народите”?

– Частично. Русия заема специална позиция в отношенията с Византия. Политически тя изобщо не зависи от Константинопол. Изключение прави владетелят на Тмутараканското княжество, който е част от политическата система на Рюриковата държава и в същото време има статут на византийски архонт. Това е типичен пример за двойна легитимация – често срещано явление в историята на връзката между големите империи и техните покрайнини.

Но в църковно и културно отношение зависимостта на Русия от Византия е съществувала много дълго време. В продължение на няколко века Руската църква била част от Константинополската патриаршия. Всичко, което днес свързваме с Древната Рус – храмове и куполи върху тях като символ на небесната твърд, икони, стенописи, мозайки, книги – е византийско наследство. Дори мнозинството от съвременните руски имена, които се появяват заедно с християнството, са от старогръцки или староеврейски произход.

Тази културно-религиозна експанзия е била съзнателната политика на Константинопол. Например след разгрома на Първото българско царство през 1014 г. от император Василий ІІ Българоубиец, сред трофеите на византийците са много славянски църковни книги, които се оказват напълно ненужни, защото те възнамеряват да организират църковната структура на тази територия на гръцки език. Затова всички тези книги са изпратени в Русия, която съвсем наскоро е приела християнството от Византия. Така в Киевска Рус се появява църковнославянският език (който всъщност е вариант на старобългарския език) и писмената културна традиция. Една от най-старите руски книги „Изборник 1076” е копие на Сборник на българския цар Симеон I, преписан в Русия.

Иван Акимов, „Кръщението на княгиня Олга в Константинопол“, ок. 1792 г.

– Доколко силно е било гръцкото влияние върху Русия в късновизантийската епоха? Историкът Михаил Кром в интервю за „Лента“ разказа, че след падането на Константинопол през 1453 г. и женитбата на Иван III за София Палеолог в Москва възприемат не само византийската терминология от вида на термини ката „самодържец” (автократор), но и отдавна забравени на родината им обичаи и придворни церемонии.

– Монголското нашествие в Рус и падането на Константинопол през 1204 г. силно нарушават връзката на Рус с Византия. Това се забелязва и в оцелелите стари руски текстове. От XIII век Константинопол започва бавно да изчезва от хоризонта на руския живот, но не окончателно.

– В църковно отношение Византия, както и преди, продължава да оказва сериозно влияние в Русия, особено по времето, когато след монголското нашествие се появяват две конкуриращи се политически сили – Москва и Великото литовско княжество. Когато киевският митрополит се премества първо във Владимир, а след това в Москва, те се опитват да установят своя собствена метрополия в западните руски земи, подчинени на Литва. В Константинопол тази ситуация успешно се манипулира – те ту признават отделен метрополис във Великото литовско княжество, ту застават на страната на Москва в този спор.

Но по-важното тук е друго — ако под въздействието на контактите със своите западни съседи западноруските земи (Галицко-Волинското княжество и Великото Литовско княжество) влизат в европейския политически свят, то в североизточната Рус (в Москва или в Твер) се утвърждава политически модел по домонголски византийски образец. Когато Москва укрепва и се засилва, тя наистина започва да подражава на Константинол и стреми да се превърне в нов сакрален център.

Неправедността на Запада

– Оттам идва и царската титла на Иван Грозни?

– Да, както и стремежът му да постави в Москва свой патриарх. Факт е, че Константинопол се е считал едновременно за Новия Рим и Новия Йерусалим. Именно там са били концентрирани всички основни реликви на империята – Животворящия кръст, Христовия венец много други светини, които кръстоносците са отнесли в Европа след превземането на града през 1204 година. По-късно Москва подражава на Константинопол, както като Новия Рим (оттук и „град на седем хълма“), така и на Йерусалим. С други думи, Константинопол е бил център на много римско-езически и източно-християнски традиции и церемонии, възприети от Москва именно във византийската форма.

– Споменахте ограбването на Константинопол от европейските кръстоносци през 1204 година. Историкът Александър Назаренко смята, че този момент се превръща в повратна точка в руското възприятие на техните западни съседи, след което започва „културното и цивилизационното раздалечаване между католическия Запад и православния Изток“. Също така прочетох, че от там започва и традиционната антизападната пропаганда в Русия, водена от византийски свещеници. Това ли е началото на залеза на някога силната империя?

В политическо отношение 1204 година е пълна катастрофа за Византия, която за кратко се разделя на няколко държави. Що се отнася до религиозната сфера, ситуацията е още по-парадоксална. До 1204 г. Русия наистина е била постоянно в църковни контакти със Запада, дори въпреки схизмата от 1054 година. Както вече знаем, през XII век руски поклонници са посещавали Сантяго де Компостела (Испания), техни графити наскоро бяха открити в Сен-Жил-дю-Гард, Понс (Франция) и Лука (Италия).

Йожен Дьолакроа, „Превземането на Константинопол от кръстоносците“, детайл

Например, когато през XI век италианците заграбват мощите на св. Никола, това събитие става катастрофа за византийците, а в Русия по този повод бързо се установява нов религиозен празник. Но превземането на Константинопол от латините през 1204 г. се възприема в Русия не по-малко болезнено, отколкото в самата Византия.

– Защо?

– Първо, традициите на антилатинската дискусия са по-стари от събитията през 1204 година. Теологичното разбиране за „неправедността на Запада” започва първо във Византия, а след това в Русия, приблизително от Фотиевия разкол през IX век.

Второ, върху това се наслагва формирането на древноруската идентичност – такива процеси винаги преминават през разграничаване от Другия. В този случай става въпрос за отричане от онези, които се молят различно и не се причестяват по същия начин. В тези условия Византийската антизападна полемика се възприема в Русия много по-силно и ляга на плодородна почва. Затова и по въпроса за запазване на чистотата на вярата Руската църква се оказва по-строга от Константинопол, който заради собственото си оцеляване сключва Лионската уния през 1274 г. и Флорентинската уния през 1439 г. с Ватикана.

– Според вас биха ли могли Флорентинската уния и помощта на Запада да спасят Византия от окончателен крах, или империята вече е обречена?

– Не биха могли, разбира се – по това време Византия е изживяла времето си и е обречена. Дори е изненадващо, че е успяла да оцелее до средата на XV век. Всъщност империята трябваше да падне още в края на XIV век, когато османските турци обсаждат и почти завземат Константинопол. Византия успява да оцелее още половин век, благодарение на нахлуването на Тимур, който побеждава османския султан Баязид I в битката при Анкара през 1402 година. Що се отнася до Запада, след Флорентинската уния той наистина се опитва да помогне на гърците. Но кръстоносният поход срещу османските турци, събрани под егидата на Ватикана, завършва с разгрома на европейските рицари във Варненската битка през 1444 година.

Кримската част от Византия

– Днес обичаме понякога да казваме, че Западът непрекъснато е мамел Византия и накрая я е оставил на турците да я разкъсат – така ли е?

– Ако говорим за събитията от XV век, то не е така. Византийците по същия начин се опитвали да мамят латините – тяхното коварство е добре познато не само на Запад. В Русия в началото на XII век летописецът пише, че „лукава е същността на гърците”. От спомените на Силвестър Сиропул става ясно, че във Флоренция византийците изобщо не искали да подпишат унията, но просто не са имали друг изход.

Ако говорим за турците, към средата на XV век те са превзели почти целите Балкани и заплашват други европейски страни, а Константинопол остава в тима им. Единствените, които наистина помагат на византийците да го защитят по време на обсадата от 1453 г. са генуезците. Затова смятам, че такива упреци не са справедливи – за съжаление, те често се използват тук за политизиране на събитията от миналото.

– Княжеството Теодоро, надживяло Византия с 20 години, ли е последният фрагмент от империята?

– Да, тази късна византийска държава пада през 1475 г. заедно с последните генуезки крепости в Крим. Проблемът е, че все още знаем много малко за историята на Теодоро. Повечето от оцелелите източници за него са генуезки нотариални документи и писма. Известни са надписите на Теодоровото княжество, където едновременно са представени и техните собствени символи (кръст с името на Исус Христос), генуезки кръст и орел на династията Комнини, владетели на Трапезундската империя. Така Теодоро се опитвал да маневрира между мощните сили в региона, запазвайки независимостта си.

– Знаем ли нещо за етническия състав на княжество Теодоро?

– Бил е много пъстър, защото Крим е като торба, в която непрекъснато се влиза, и е невъзможно да се излезе. Затова там от древни времена се заселват различни народи – скити, сармати, алани, древни гърци и др. След това в Крим идват готите, чийто език остава там до XVI век, а след това и турците с кримчаците и караитите. Всички те непрекъснато се смесват помежду си – според писмени източници в Теодоро често се срещат гръцки, готски и тюркски имена.

– Смятате ли, че Османската империя в известен смисъл става наследник на загиналата Византия или, както Солженицин казва по друг повод – връзката е като на убиец с жертвата му?

– Не може да се говори, че Османската империя изцяло имитира Византия, макар и само защото тя е била мюсюлманска държава, основана на други принципи – например турският султан е смятан за халиф на всички мюсюлмани. Но Мехмед II Завоевателя, който превзема Константинопол през 1453 г., в младостта си живее във византийската столица като заложник и възприема много от този период. Освен това, по-рано османските турци завземат държавата на турците-селджуци в Мала Азия – Румския султанат.

Жан-Жозеф Бенжамен-Констан, „Влизането на Мехмед II в Константинопол“, детайл

– Но какво означава думата „Рум”, изкривено название на Рим?

– Абсолютно. От древни времена на Изток така наричат първо Римската империя, а след това и Византия. Затова в системата на властта на Османската империя могат да се забележат някои византийски черти. От Константинопол например Истанбул възприема идеята за безусловно господство над огромно пространство от днешна Молдова до Египет. Сходни признаци могат да се открият в административния апарат на двете държави, въпреки че всички бюрократични империи донякъде си приличат.

– Ами Русия? Нашата страна може да се счита за наследник на Византия? Стана ли тя Трети Рим, както е писал Филотей Псковски?

– Русия винаги много е искала това, но в самата Византия никога не е съществувала концепция за Трети Рим. Напротив, там винаги се е смятало, че Константинопол завинаги ще остане Новия Рим и друг никога няма да има. Към средата на XV век, когато Византия се превръща в малка и слаба държава в покрайнините на Европа, основният ѝ политически капитал е непрекъсната хилядолетна римска имперска традиция. След падането на Константинопол през 1453 година тази традиция прекъсва окончателно. Затова никоя друга християнска държава, каквото и могъщество да е имала, според отсъствието на историческа легитимност не може да претендира за статут на наследник на Рим и Константинопол.

Bookshop 728×90