Защо се провалят държавите, обяснено достъпно от нобелов лауреат

Възможни отговори на въпроса защо икономическата система изоставя толкова много хора дава нобеловият лауреат по икономика (2011) Джоузеф Стиглиц в книгата „Власт, народ, печалби“, която отскоро може да се открие и на родния книжен пазар.

На достъпен език книгата представя анализ на причините за нарастващото неравенство и социално напрежение в САЩ и Западния свят и предоставя решения за някои от най-наболелите проблеми. Стиглиц подлага на дисекция политиките на редица правителства, изтъква разликата между създаването на богатство и заграбването му. Тази разлика е в основата на проблемите в съвременната американска политика, в която в момента доминират консерваторите с почти „религиозна вяра в пазара и нищо друго“, отбелязва авторът.

„Ако разберем наистина източниците на богатство на страната, можем да постигнем по-динамична икономика с по-широко благоденствие. Съществуват напълно осъществими политики, които могат да направят живота на средната класа отново норма, а не изключение“, пише Стиглиц.

Сред темите, изследвани във „Власт, народ, печалби“, са свободен ли е наистина свободният пазар, има ли интерес едрият бизнес от истинска конкуренция, как една голяма компания може да надиграе системата и да унищожи всяка конкуренция още в зародиш, равнопоставени ли са работници и работодатели…

Икономистът основава тезите си на огромен обем от данни, за да покаже, че съвременният капитализъм има нужда от реформа не по-малко от капитализма след края на Голямата депресия.

Според сп. „Тайм“ Джоузеф Стиглиц е сред 100-те най-влиятелни хора в света за 2011-а. Професор е по икономика в Колумбийския университет, има 40 почетни степени, включително от Кеймбридж и Харвард. Работил е като старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка. През 1993-а е в администрацията на президента Бил Клинтън. През 2009-а е председател на Комисията по реформите на международната валутна система към ООН. Сред книгите му са заглавия като „Цената на неравенството: как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни“, „За да заработи глобализацията“, „Свободно падане: Америка, свободните пазари и потъването на световната икономика“.

Преводът на „Власт, народ, печалби“ от английски е на Елена Филипова.

Предлагаме ви откъс от книгата, предоставен от изд. „Сиела“.

Прогресивен капитализъм за ерата на недоволството

Нуждата от колективно действие

През последния половин век икономистите стигнаха до по-дълбоко разбиране на обстоятелствата, в които е нужна някаква форма на колективно действие, за да се осигури постигането на обществени цели – и в които пазарите сами по себе си не успяват да произведат успешни или справедливи резултати. В тази книга многократно бяха подчертавани например натрапчивите разминавания между обществената и частната възвръщаемост – при липсата на регулации например хората няма да включат в икономическата си сметка цената на замърсяването, което предизвикват. Пазарите, оставени сами на себе си, произвеждат твърде много замърсяване, неравенство и безработица, но твърде малко фундаментални научни изследвания.

Има определени неща, като националната отбрана, от които всички ние се облагодетелстваме; те се наричат „обществени блага“ и трябва да се осигуряват колективно. Ако разчитаме на частно снабдяване с някакво обществено благо, ще има недостиг. Хората или компаниите мислят само за собствената си печалба, не за по-широките обществени ползи.

Макар отбраната да е най-очевидният пример, има и много други – така както оризовъдните икономики се облагодетелстват от инфраструктурата на добрата система от канали, така и всички ние се облагодетелстваме от висококачествената инфраструктура от пътища, летища, електричество, водоснабдяване и канализация.

Напредъкът в знанието също е обществено благо. В глава 1 беше изтъкнато, че напредъкът в знанието е най-важният източник за повишаване на стандартите на живот. Всички ние се облагодетелстваме от такива нововъведения като транзисторите и лазерите. Затова фундаменталните изследвания трябва да се финансират от държавата.

Едно от най-важните обществени блага е ефективното и справедливо държавно управление, нещо, от което всички ние се облагодетелстваме. Обществената подкрепа за хората и институциите, работещи за обществения интерес – в това число независимите медии и мисловните тръстове, – е необходима, ако искаме да постигнем добро управление.

Има и много други области, в които пазарите не успяват да направят онова, което би трябвало, и където колективното действие може да подобри благополучието. Причината да имаме най-различни програми за социално осигуряване (от пенсиите през здравните грижи за хората в напреднала възраст до осигуровката за безработица) е проста – това са големи рискове, които съответно имат голямо влияние върху добруването на индивида, но преди да се включи държавата, пазарът или не е осигурявал застраховка срещу тези рискове, или го е правел само срещу много високи цени с високи разходи за трансакция.

Динамичните икономики са винаги в преход, а пазарите сами не управляват добре тези преходи. Сега ние преминаваме от промишлена икономика към глобализирана, урбанизирана икономика на услугите и иновациите, с подчертани промени в демографията.

Също и координирането на една голяма и сложна икономика е трудно. Преди активните държавни политики, насочени към макроикономиката, често е имало дълги периоди на широка безработица. Кейнсианските политики са направили спадовете по-кратки, а разширенията – по-дълги. Днес всяка голяма страна има държавна централна банка и повечето приемат на сериозно идеята, че е задача на държавата да стабилизира икономиката.

Дори и пазарите да са ефективни и стабилни, резултатите може да са (и често са) социално неприемливи, с твърде много хора на ръба на глада и твърде много от богатството на страната, отиващо у малцина. Фундаментална роля на държавата е да осигури възможности и социална справедливост за всички. Недостатъците на капиталовите пазари означават, че онези, които са имали лошия късмет да се родят в бедни семейства, никога няма да могат, осланяйки се на собствените си ресурси или тези на родителите си, да осъществят потенциала си. Това е несправедливо, а също и неефективно.

Държавната намеса във всички тези дейности е от съществено значение. Това не би трябвало да буди спорове. Как обаче държавата организира тези дейности, е нещо по-сложно. В някои области държавата се е доказала като далеч по-ефективен производител, отколкото частният сектор – например в осигуряването на пенсии чрез социалните осигуровки или в осигуряването на здравно застраховане чрез „Медикеър“.

В някои случаи обществено-частните партньорства, например в инфраструктурата, са се оказали ефективен начин за осигуряване на услуги. Частната страна предоставя капитала за строежа на път върху обществена земя и управлява пътя, да кажем, в продължение на 30 години, като накрая го връща на държавата. Често обаче тези партньорства се състоят в това, че държавата носи рисковете, а частният сектор прибира печалбите. Когато фирмата е на загуба, тя се оттегля от договора; когато изкарва повече от разходите си, тя си задържа печалбите. Тя печели и в двата случая.

Принципът зад тези примери е, че за нас е добре държавата ни да не проявява предубеденост по отношение на най-добрия начин за организиране на производството и доставката на услуги. Идеологията тук и на други места не е от полза. Почти религиозната вяра, че частните фирми винаги и навсякъде са по-добри от държавата, е погрешна и опасна.

Регулацията и определянето на правилата на играта

Има много области, в които е най-добре производството да се остави на частния сектор. Това обаче не означава, че трябва да се позволи на частния сектор да прави каквото си иска. Той трябва да бъде регулиран. Трябва да разберем защо и кога имаме нужда от регулации, как най-добре да управляваме регулаторния процес и защо в много области днес проблемът не е в свръхрегулацията, а в недостатъчната регулация.

В едно независимо общество трябва да има регулации. Причината е проста – онова, което прави един човек, засяга другите, а без регулации тези ефекти няма да бъдат взимани под внимание. Фирма, която замърсява, скъсява живота и увеличава риска от белодробно заболяване за всички, които дишат въздуха – вярно, често пъти само с малка стойност, но когато тя бъде умножена по милиони фирми, замърсяването се натрупва. Очевидно фирма без морални задръжки, фокусирана само върху печалбите, не би пожелала да даде парите, необходими за овладяване на замърсяването.

Десетте божи заповеди са били набор от регулации, предназначени за едно семпло общество, за да могат хората да живеят мирно заедно. Светофарите са елементарен регулаторен механизъм, даващ възможност за редуване на уличното движение в различни посоки. За да видите ползите от тази и други регулации, просто идете в някой голям град в развиваща се страна и наблюдавайте хаоса в резултат на тяхната липса.

Регулациите, необходими за функционирането на едно съвременно общество, очевидно са сложни. Банките знаят как да се възползват от другите чрез хищническо и подвеждащо кредитиране. Големите банки поемат прекомерни рискове, тъй като знаят, че са твърде големи, за да фалират, така че ако се натъкнат на проблем, ще бъдат спасени – 2008 г. беше само най-новият случай, в който държавата трябваше да ги измъква. Естествено е тогава да се опитаме да попречим на банките да поемат прекомерни рискове или да се възползват от другите. Банките пледираха за дерегулация – за премахване на регулациите, които не им позволяват да се възползват от другите и да предприемат прекомерно рисковани действия. В същото време те успешно настояваха с много шум за закони, според които в случай на банкрут техните деривати – рисковите продукти, изиграли такава голяма роля в сриването на икономиката през 2008 г. – трябва да бъдат изплатени, преди да бъде платено на работниците или на когото и да било друг. По този начин те постигнаха онова, което наистина искаха – набор от закони и регулации, които привилегироват банките пред всички други. Също и в кризата от 2008 г., както и при други кризи, банките настояваха за спасение от държавата.

Така движението за дерегулация, за чието прокарване банките направиха толкова много, всъщност имаше за цел изграждането на регулаторна уредба в полза на големите банки. Въпросът би трябвало винаги да бъде какви регулации, а не дерегулация. Никоя страна, никоя икономика не може да функционира без закони и регулации. Банките искаха права без отговорности, набор от регулации и политики, които им дават свободата да експлоатират другите и да предприемат прекомерен риск, но без да понасят последиците от своите действия.