Защо Софийска опера не работи с прочути звезди

Дълго време Софийската опера и балет не кани популярни певци и балетисти в представленията си, за да може техните млади артисти да получат шанса да се научат да пеят и танцуват в централни роли, разкри новият стар директор на институцията Пламен Карталов на среща с медиите по повод предстоящия сезон на Операта. Освен това подобни гастроли са свързани с много пари, а Операта не може да си позволи това с бюджета, с който разполага, посочи академикът. Въпреки липсата на звезди, днес всички спектакли в афиша на Операта се продават добре – независимо от цените, които са най-високите на родната сцена – от 12 лв., през 50, 100 до 150 лв.

„Аз предпочитам да развивам национална вокална сценична база, да даваме шанс на нашите, български, млади артисти да растат, защото много ги харесват“, обясни Карталов.

От този сезон в репертоара на Операта влизат пет нови заглавия – най-амбициозното е „Симон Боканегра“ на Верди. Поради сложността си това произведение се играе в малко театри по света, отбеляза румънската режисьорка Арабела Танасе. Диригентът е Ерих Вертер, който е дирижирал състава в тетралогията „Пръстенът на Нибелунга“ в Германия.

„Симон Боканегра“ илюстрира политиката на най-високо равнище, това е история за любов и власт, което я прави особено актуална днес“, посочи Танасе.

Премиерата на „Симон Боканегра“ през 1857 г. във Венеция, подобно на „Травиата“, минава фатално, заглавието се завърта два-три пъти и трайно отпада от програмите. Отнема му време да бъде оценено и днес е предизвикателство за повечето театри поради своята „граматическа и вокална“ сложност. За да не се фиксира върху определен исторически период, Танасе решава да направи действието на принципа „спирала на времето“. В състава ще влязат много от дебютантите в „Янините девет братя“, подбрани от мастеркласа на Красимира Стоянова.

Другите предстоящи премиери на Софийска опера са „Дон Паскуале“ на Доницети, „Трубадур“ на Верди, „Дон Жуан“ и „Аполон и Хиацинт“ на Моцарт. Балетните заглавия са „Легенда за езерото“, което ще отбележи 120 години от рождението на Панчо Владигеров, и „Кармина Бурана“, която предстои да бъде играна в парка на Военната академия.

Запитан за друго заглавие от това лято – мюзикъла „Мама миа!“, Карталов потвърди, че то ще продължи да се играе до края на този година, след това ще направи пауза заради премиерата на „Фантомът от операта“ в Музикален театър (по думите на директор, публиката е една и съща) и ще се завърне през следващото лято. Този мюзикъл се прави заради икономическите ползи, признават от Операта.

„Нашият бюджет е най-нисък от всички [оперни] театри. Говорят за 11 млн. лв.*, но това са смешни неща, ние тези пари ги изкарваме с труда си – каза Пламен Карталов. – Една музикална единица има план за приходи за 50 хил. за една година. А ние 60 хил. лв. понякога ги изкарваме от един спектакъл. И казват „Как така ги изкарахте, много пари са!“. Ами много са, средно един билет е 60 лв. по 1000 места, това са 60 хил. лв.“

Спомената бе и идеята в бъдеще да се създаде оперно студио към институцията, каквото е имало навремето под ръководството на Христо Бръмбаров. Предположението бе, че сега ще го води или Анна Томова-Синтова, или Красимира Стоянова. Карталов сподели, че това е дългогодишна негова мечта – за осъществяването ѝ обаче също трябвало съответно финансиране.

*Годишни бюджети на някои организации от сценичните изкуства към 31.12.2017 г.:

Народен театър „Иван Вазов“ –  7 725 667 лв.

Софийска опера и балет – 11 182 640 лв.

Софийска филхармония – 8 784 043 лв.

Държавна опера – Русе – 3 473 510 лв.

Държавна опера – Пловдив – 5 346 640 лв.

За 2018 г. бюджетите ще бъдат ясни след преизчислението за месец декември 2018 г.

Данните са предоставени от Министерството на културата.