Защо творците, подкрепяни от нацисткия режим, имат успех и след края на Третия райх

Изложба в Германия представя развитието на изкуството на тачени от властта художници по време на нацисткия режим след 1945 година. Експозицията „Списъкът на „надарените от Бога“. Художници на националсоциализма във Федералната република“ в Немския исторически музей в Берлин показва, че много от артистите се радват на успешна кариера, въпреки своето минало.

Изложбата се занимава с изкуството след края на Третия райх. По време на Нацистка Германия над 370 творци, сред които над 100 художници и скулптори, са включени в така наречения списък на „надарените от Бога“ (Gottbegnadeten), изготвен от Йосиф Гьобелс. В него влизат художници като Адолф Вампер, Рихард Шайбе, Арно Брекер, Вернер Пайнер. Творчеството им се смята за полезно за нуждите на нацистката пропаганда и те биват освободени от военна служба и спонсорирани, за да творят с благословията на самия Адолф Хитлер.

Скулпторът Адолф Вампер по време на работа, 1940 г. Снимка: Уикипедия

Същевременно нацистите водят и активна политика срещу така нареченото от тях „дегенеративно изкуство“. С този термин, въведен още през 20-те години, Националсоциалистическата партия отхвърля произведенията на модернизма. Много творби са обявени за „негермански“, „еврейски“ или „комунистически“. Картини и скулптури, дори и от световноизвестни творци като Пикасо, Дали и Миро, са изнесени от държавните музеи, забранени или дори унищожени.

Антимодернистични настроения са налице и в следвоенните десетилетия в страната, обясняват организаторите на изложбата. Според тях това е една от предпоставките след края на управлението на фюрера много известни фигури от сцената на националсоциалистическото изкуство да продължат да работят активно.

Очакваното „ново начало“ след 1945 година в много области, включително и в културата, не беше нищо повече от красива илюзия, отбелязват от „Дойче Пресе-Агентур“.

„Както в бизнеса, правото, медицината и политиката, където едва ли е имало промяна в позициите и денацификацията се е осъществявала половинчато, вкусът на техните представители също се запазил: консервативен, антимодерен. Художниците и скулпторите са имали отлично изградени връзки, а договорите за произведения за определени сгради често се предлагали от архитекти, които те познавали от преди“, пише редакторката по темите за изкуство в сайта на вестник „Тагесшпигел“ Никола Кун.

Така някои художници и скулптори от списъка на „надарените“ продължават да творят, без да са притеснявани заради предишните си обвързаности с режима. Те създават произведения за обществени пространства, получават изгодни поръчки от държавата, бизнеса и църквата, преподават в художествени академии, участват в конкурси и са представени в изложби. Във финансово отношение някои от тях са едни от най-успешните артисти през първите следвоенни десетилетия, отбелязва кураторът Волфганг Браунайс пред сайта на списанието за изкуство „Монопол“.

Арно Брекер, „Партията“ – скулптура, олицетворяваща духа на Нацистката партия, поставена до входа на Райхсканцеларията в Берлин. Снимка: Уикипедия/CC BY-SA 3.0

Нещо повече, стига се и до любопитни случаи, при които артисти, поддържани от режима, впоследствие работят по паметници за жертвите му. Скулпторът Вили Мелър например, който преди 1945-а се прочува с работата си по нацистките Орденсбурген (замъци за обучение на елитни нацистки военни ешелони), в началото на 60-те проектира монументална скулптура за първия западногермански Документационен център за историята на националсоциализма в Оберхаузен.

„Имало е учудващо малко критика срещу договорите с художници и скулптори, ползвали се с благоразположението на Хитлер“, отбелязва кураторът.

Изключение прави един случай на Херман Каспар, участвал в много художествени проекти на нацистите, разказва Браунайс. Когато през 1965-а той печели конкурс за дизайн на 27-метров гоблен за концертната зала „Майстерзингерхале“ в Нюрнберг, намираща се точно до бившия Конгресен център на нацистката партия, вестниците и гражданите изразяват негодуванието си от участието на Каспар.

„Ние нямаме за цел да посочваме дали някой е бил убеден нацист, или не. Идеята е да се добави една глава към историята на немското изкуство след 1945 година“ – казва кураторът на изложбата. – По този начин въпросите за приемствеността, очакванията и адаптациите могат да бъдат разгледани адекватно от гледна точка едновременно на историята на времето и на историята на изкуството.“

Изложбата ще представи картини, скулптури и свидетелства за изкуството преди 1945 година, средата след падането на Третия райх, множеството поръчки и връзки на художниците и публичните реакции. Ще се състои от 27 август до 5 декември.