Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Защо Украйна няма да се предаде на Русия

Без украински сержант няма руска армия, или каква е „миниатюрната разлика” между украинците и руснаците

Лехи със зелки растат сред останките от руски танк в зеленчукова градина в село Велика Димерка, Киевска област. Сергей Долженко/ЕПА/БГНЕС - Защо Украйна няма да се предаде на Русия

Лехи със зелки растат сред останките от руски танк в зеленчукова градина в село Велика Димерка, Киевска област. Сергей Долженко/ЕПА/БГНЕС

Въпросът защо Украйна не се предаде на Русия преди една година и не възнамерява някога да се предаде се изследва сравнително отскоро – едва от 200 години. Така започва статията си в сайта на „Радио Свобода“ известният съветски, руски и украински писател и журналист Анатолий Стреляний.

Според него изследователи като Михаил Максимович и Николай Костомаров през ХІХ век сравняват украинците и руснаците на базата на народните им песни. Максимович през 1827 г. подчертава украинската „привързаност към удоволствията на земеделския и домашния живот“, „борбата на духа със съдбата“, „пориви за страст, сдържана твърдост и сила на чувствата“. В руските песни според него се чувства „покорство пред съдбата и волята на властниците“, „дълбока унилост“ и наред с това безотговорност.

През 1861 г. Костомаров казва, че за руския човек на първо място са Бог и царят, а за украинеца – отделната личност, нейните права и интереси. В обществения живот за руснака е обичайна принудата, за украинеца – доброволността, стояща по-високо от „неясната идея на старшинството“. Костомаров смята, че различията между двете менталности произтичат оше от ХІІ век.

Стреляний отбелязва, че става дума не за генетика, а за исторически обстоятелства. След дълъг живот под иго руснаците са решили, че няма нищо по-важно от това да бъдат общество, което се подчинява на сурово управление, като заедно с това поставят себе си над всички или поне ги държат в зависимост.

В средата на ХІХ век Костомаров пише:

Дългото унижение под властта на друговерци се превръща във високомерие и унижаване на останалите. Москва, поробвайки и подчинявайки другите, възраждала идеята за обща родина“.

След това историкът продължава сравнението с Украйна – „там заради развитието на личната свобода никога не са били показвани стремежи да се подчиняват чуждите“.

Стреляний продължава сравнението със собствена теория:

„Украинецът е същият като руснака, само че с „миниатюрна разлика“. Съвсем мъничка. Той е стопанин, внимателен е. Купува пералня, микровълнова, бормашина и преди да я включи, чете инструкцията. Руснакът, който чете инструкция преди да се развали техниката, още не се е родил“.

Украинецът, казва в статията си журналистът, също като руснака ще даде подкуп, ще вземе подкуп, ще излъже, ще открадне онова, което не е добре закрепено, това е факт. Но той малко по-добре от руснака разбира и уважава задълженията си. Затова ги изпълнява по-старателно и с въображение. Руснакът е на принципа „и така може“. Началството решава, на него не му пука. Украинецът е същият, но не съвсем, твърди Стреляний. Той има страст към реда – не чак като германеца, но все пак я има. Има интерес, желание да види какво ще се получи, когато всичко е направено както трябва, да се полюбува на направеното. Оттам, казва журналистът, идва и устойчивият израз, че „без украински сержант няма руска армия“.

След разпада на СССР всички социални връзки на украинците са насочени към оцеляване и – за разлика от руснаците – към „неутрализиране на всяка централна власт“. Тази тяхна особеност се е събудила през февруари 2022 г., когато руските войски минават границата, смята Стреляний и разказва история, която много добре илюстрира това твърдение:

„Първите коли спрели до кладенеца в моето село – момчетата поискали да пият вода, преди да продължат нататък, към Киев, както казали на жената, чиято кофа използвали. Били спокойни, дори весели, казали ѝ, че след няколко часа ще бъдат в столицата на нейната родина, а след ден и половина, както им казали командирите, всичко ще свърши.

В селото бил и украински офицер, полковник Денис Дикий, в когото сработил оня инстинкт, който те кара да виждаш първо работата, а чак след това да мислиш за началника. Началниците били далеч, а хаосът във вида на нахлуващ противник – пред очите. Дикий вдигнал полка си под тревога. Познатите си съграждани ловци ангажирал да следят с биноклите си движението на руската военна техника. По покривите на къщите разположил групи с противотанкови гранатомети. Разпитали жителите на селата, през които минала колоната и разбрали състава ѝ – колко танкове, колко „Тайфун”-и и т. н. Поставил засади, сложил мини. Започнали да се събират доброволци. Боевете около Ахтирка – едно от първите села до руската граница продължили месец“.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg