Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Защо „увяхват“ слънчогледите на Ван Гог

Жълтата боя, използвана от художника, е чувствителна към светлината и започва да покафенява

Някои от слънчогледите в картините на Ван Гог са нарисувани от самия него увехнали, но днес и боята по тях започва да „увяхва“. Репродукция: Музей „Ван Гог“, Амстердам - Защо „увяхват“ слънчогледите на Ван Гог

Някои от слънчогледите в картините на Ван Гог са нарисувани от самия него увехнали, но днес и боята по тях започва да „увяхва“. Репродукция: Музей „Ван Гог“, Амстердам

Музеят на Ван Гог в Амстердам ще преразгледа начина на съхранение и излагане на картините му със слънчогледи, след като нова технология разкри, че стеблата и листенцата на цветята в една от картините са започнали да изменят цвета си. Преди наситените цветове днес са започнали да придобиват кафеникав отенък вследствие на факта, че художникът е използвал боя, чувствителна към светлината, пише „Гардиън“.

Лабораторно изследване на платното с рентген показва, че Ван Гог е използвал два различни вида хромова жълта боя, едната от тях доста по-податлива на светлина.

Промените в картината от 1889 г. засега не се забелязват с невъоръжено око, но с течение на времето ще губят все повече от яркостта на бледожълтия фон и от наситеността на жълтите листа, но и от цвета на стеблата. Там жълтият пигмент е смесен с друг цвят, за да се добие търсения нюанс. Оранжевият фон на цветята обаче не се очаква да избледнее чак толкова, тъй като художникът е използвал по-издържлива на светлината боя, с по-ниско съдържание на сяра.

„Трудно е да се каже за колко време промяната да стане видима, зависи от много външни фактори – казва Фредерик Ванмеерт от университета в Антверпен, участвал в анализа на картината. – Може да се види къде Ван Гог е използвал по-светлочувствителното хромово жълто, това са местата, които реставраторите трябва да проверяват от време на време за обезцветяване. Може да се види, че е използвал смарагдово зелена и червена оловна боя на много малки части от картината, които с времето ще изсветлеят.“

Откритието предстои да бъде анализирано от екип от холандски и белгийски учени, но музеят на художника в Амстердам, където се намира най-голямата колекция с негови картини, вече е предупреден. Преди пет години музеят намали яркостта на светлината в залите си в опит да забави процеса на промяна на 200 картини и 400 скици.

При анализа учените използват рентген и изследват платното парче по парче в процес, наречен „химическо картографиране“. Йорис Дик, професор по история на изкуството и материалознание, описва технологията така:

„Все едно да направите сателитна снимка на Холандия, за да видите къде са слабите места в дигите“.

От музея казват, че са запознати с проблема около изсветляването на картините, но благодарение на детайлния анализ реставраторите им ще знаят кои платна да следят по-внимателно.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС