Защо в България нямаше банани по времето на социализма

Една от вечните метафори за времето на социализма у нас е липсата на банани в магазините. Труднодостъпните за българите плодове всъщност са липсвали, защото цялата продукция на „дружеските“ соцстрани от тропиците е била изкупувана от Съветския съюз.

Бананите в СССР са били достъпно лакомство след 1970 г. Преди това обаче са извървели тежък път – от скъпо аристократично удоволствие от средата на XIX век до революцията до екзотично „нововъведение“ през 1938 г., когато Сталин разпорежда да се купи огромно количество банани от Китай. Появата им в магазините била възприета като ясен признак за подобряване на живота на съветските хора и именно тогава и именно заради бананите се родила крилатата фраза, приписвана на Сталин:

„Вече се живее по-добре, вече се живее по-весело“.

Със страстта на Сталин към бананите е свързана и една трагикомична случка, разказват в изданието „Дзен.ру“. „Бащата на народите“ пръв опитва вкусния плод през 1938 г. и оттогава развива истинска пристрастеност към тях. Но през лятото на 1951 г. му носят плодове от нова доставка, които „бащицата“ никак не харесал. Всъщност бананите пристигнали от Мексико още недозрели. Сталин вкусил зеления банан и се намръщил, защото на вкус му заприличал на картоф. За лошата партида банани бил обвинен министърът на търговията Михаил Меншиков. Започнало разследване, ръководено от Лаврентий Берия, което за малко да завърши трагично за Меншиков. Все пак станало ясно, че бананите просто имат нужда от време за доузряване и министърът на търговията се отървал само с уволнение и преназначаване на друга длъжност в Сибир.

Бананите станали масова стока в СССР в средата на 50-те години на ХХ век. По това време държави с тропически климат вече били трайно привлечени към съветската зона на влияние. Така за тези плодове не трябвало да се харчи и валута – СССР обменял оръжия срещу банани с Мао Дзедун и Хо Ши Мин. Ежегодно в Съветския съюз влизали около 15 хиляди тона банани.

Провалът в отношенията между Китай и СССР и войната във Виетнам довели до понижаване на банановия внос. Съветските граждани обаче си търсели плодовете и висшето партийно ръководство се насочило към внос от Латинска Америка, главно Еквадор, и Африка, главно Гвинея. Цените на вносните плодове били ниски – килограм банани струвал във всички съветски магазини малко повече от една рубла.

Количеството, потребявано от СССР, било толкова голямо, че за останалите социалистически републики не оставали банани, които да бъдат закупени от приятелски страни. Вносът от други места бил непосилен за валутните запаси на соцлагера. Дори при огромните количества и практическото изкупуване на цели реколти обаче, в Съветския съюз също имало опашки при появата на банани. Голяма част от доставените плодове били преработвани и продавани и като сушени – едно от любимите лакомства на съветските деца.