Защо в Консерваторията преподават хористи, а не Кабаиванска и Такова

„Никой голям артист, който идва от сцената, не може да пробие стената на Консерваторията. Тя е затворена система, която не допуска конкуренция! Нито Валери Попова, нито Гена Димитрова, нито Никола Гюзелев, бяха допуснати да преподават там”, призна в интервю за „Монитор” оперната прима Дарина Такова.

Певицата не скри, че и да иска да вземе клас, това не може да се случи. Практиката по света е следната: за да бъдеш преподавател, трябва да имаш поне 10 години кариера по най-престижните сцени. У нас обаче певците, прославяли България по света, могат да станат преподаватели, само ако минат по стандартния ред.

„В нашия вокален факултет трябва първо да направиш докторантура. Да те оценяват хората там и те да решават дали заслужаваш да си преподавател. Голямо „облекчение” е, че вместо 240 страници дисертация, аз като изпълнител с международна кариера трябва да напиша 80 стр. Подобно отношение е обидно”, коментира Такова, която е пяла на всички големи оперни сцени – от Ла Скала и Арена ди Верона, до „Ковънт гардън” в Лондон, Метрополитън опера в Ню Йорк, театър „Лисео” в Барселона…

Думите й за пореден път разкървавиха раната „музикално образование в България”. Не е тайна, че реномето на Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” пада и кандидатите да учат там стават все по-малко.
Влизат фантастични гласове, а когато излизат, не могат да си кажат името. Те по-скоро оцеляват, отколкото научават нещо ценно там, коментират вокални педагози извън Консерваторията.

Мнозина специалисти търсят вината в управлението на предишния ректор Георги Костов. Той бе несменяем на поста от 1989-а до 2008-а. Тъкмо по време на неговия 19-годишен престой на „трона” на бул. „Евлоги Георгиев” 94 опит да станат преподаватели в Консерваторията направиха най-големите светила на оперната сцена. Гюзелев и Гена никога не са крили желанието си да работят със студенти, но от учебното заведение дори не ги поканиха за майсторски клас.

Сопраното Валери Попова – майка и вокален педагог на Александрина Пендачанска (която е на професионална сцена от 16-годишна) се явява на конкурс за преподавател в Музикалната академия, но я късат.

„Никога няма да простя на Държавната академия подигравката с Валери Попова. Имаше изпит за пет преподавателски места в Консерваторията. Явиха се шест души и единственият човек, който беше скъсан, беше Валери Попова. И то, защото написала нещо с главна буква. За сметка на това приеха хора, които според мен не знаят как изглежда оперният театър откъм сцената. Виждали са го само откъм публиката и никога в живота си няма да стъпят на сцена!”, емоционално отсича Александрина всеки път, когато някой повдигне този въпрос пред нея.

Фактът, че от няколко години ректор на учебното заведение не е Георги Костов, а Димитър Момчилов, не сломява гнева й. Според Пендачанска за българска школа в операта с днешна дата е трудно да се говори. „Имаше българска школа, докато в Консерваторията имаше Златев-Черкин, Любомир Пипков, Бръмбаров и Илия Йосифов. Сега няма нито един съпоставим с тях. Вместо Райна Кабаиванска да е професор в Музикалната академия, там професори са хористи. Даже хора, които не знам дали и в хор са пели. Затова нивото на операта е такова. И няма българска школа”, твърди Пендачанска.

Че няма българска школа, няколко пъти каза и великата Райна Кабаиванска на пресконференциите, които дава за Майсторския си клас в Нов български университет. Диригентът Александър Йосифов и бивш преподавател в Консерваторията й направи забележка, но Кабаиванска не ревизира мнението си. Най-добрата Тоска от втората половина на ХХ век не се притеснява да критикува открито и не случайно за партньор на майсторските си класове у нас избра НБУ, а не Консерваторията, която е завършила.