Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Защо ви е Венеция, щом за вас изкуството е в IKEA?

Галерия „Структура“ изложи детайл от произведението на Рада Букова и Лазар Лютаков, представено в българския павилион на Биеналето във Венеция през 2019 г. Снимка: Галерия „Структура“ - Защо ви е Венеция, щом за вас изкуството е в IKEA?

Галерия „Структура“ изложи детайл от произведението на Рада Букова и Лазар Лютаков, представено в българския павилион на Биеналето във Венеция през 2019 г. Снимка: Галерия „Структура“

За невежия в изкуството „Мона Лиза” е просто „двеста грама бои, размазани върху дъска”. Дори не помня къде прочетох това преди повече от четири десетилетия, но такава мисъл се запечатва завинаги, струва ми се. Защото е потресаваща гледна точка към изкуството. И конкретно към точно това произведение.

Разбира се, така е за всеки горе-долу интелигентен човек, роден и израснал с популярния образ на „Мона Лиза”, и убеден от музеи и галерии, че това, което виси на стената, е картина. Свикнал е да вижда и възприема образа в нея. И едва ли мисли колко грама боя е използвана, дали тя е върху дъска или платно, или хартия…

Съвсем същото важи и за съвременното изкуство. Само че изразните средства и материали при него са много и най-различни, често взети „от живота”. Поради което и незапознатите със съвременното изкуство и с неговите множество видове и форми обичайно бъркат изкуството с материалите, от които то е направено. А за да не се бъркат те, е необходимо образование и познания. Каквито у нас за съжаление все още няма. Или поне не в необходимата степен, така че чрез колекциите и изложбите в музеите някакво знание и разбиране за това съвременно изкуство да достигнат до по-широката публика.

И ето, в публикацията си Владимир Йончев откровено заявява, че вижда чаша. Не се съмнявам, че и във „Фонтан” (1917) на Марсел Дюшан ще види само писоар. Вероятно и в „Comedian” на Маурицио Кателан вижда банан, залепен с тиксо – да припомня, че произведението е в тираж от три, като първите две бяха продадени за по 120 хиляди долара миналата година.

Но пък имаме и текущ пример, към който такава гледна точка също е възможна. Понастоящем в „Тейт Модърн“ в Лондон се изпълнява пърформансът „Живот (черно и бяло)” (1998-) на Недко Солаков. (Представян е впрочем и на Венецианското биенале през 2001, но да не се отклонявам.) До 1 март двама бояджии ще боядисват залата постоянно – единият с черна, а другият с бяла боя. Погледнато през техниката и материалите, тъкмо сега е моментът някоя фирма да си направи реклама от типа:

„Лондон е далеч, но ние сме тук. Осигуряваме боя и бояджии, дето няма да се мотаят цял месец, а ще ви боядисат стаята веднага – бързо и качествено”.

Използвам случая да отбележа, че този пърформанс на Недко Солаков е в тираж от 5 плюс 1 АР. „Тейт Модърн“ придобива своя през 2009-а, доколкото си спомням. Пиша това с ясното съзнание, че вероятно твърде малко хора разбират неговото значение…

И си мисля още, че IKEA всъщност се подиграва с невежеството на клиентите си. Но може би това е добрата реклама… в крайна сметка.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС