Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Защо викаме? Загубихме всички котви към света

„Викът“, този портрет на екзистенциалната тревога, нарисуван от Едвард Мунк, е втората най-популярна картина в историята на изкуството след „Мона Лиза“. Защо обаче?

Популярността на „Викът“ на Мунк, най-скъпо продадената на търг картина, няма просто обяснение. - Защо викаме? Загубихме всички котви към света

Популярността на „Викът“ на Мунк, най-скъпо продадената на търг картина, няма просто обяснение.

Под врящо небе, подпалено от жълти, червени и оранжеви пламъци, човек с андрогинен вид стои на мост. Синьото му палто сякаш се стича в струйки от индиго и ултрамарин зад него, а с двете си издължени ръце се е хванал за голата, подобна на череп глава. С широко отворени в шок очи, той отприщва смразяващ кръвта вик. Въпреки беглите белези на нормалност – още две фигури на моста, лодка в далечината – всичко е потопено в усещане за завладяващ, първичен ужас. 

Това, разбира се, е „Викът“ от норвежкия художник Едвард Мунк – второто най-популярно изображение в историята на изкуствата след Леонардовата „Мона Лиза“. Или, за да бъдем точни, това е една от четирите версии на „Викът“, които Мунк създава през живота си. По-ранната маслена версия от 1893-та е в Националната галерия в Осло. На още едно място в града – в музея на Мунк, се съхранява втора маслена версия от 1910-а, както и вариант, изпълнен в пастел от 1893 г.

А версията, която описвам, пастел върху картон от 1895-а, все още в оригиналната си рамка, е единствената от четирите, останала в частни ръце. През 2012 г. тя постави рекорд за най-скъпо продадено на търг произведение на изкуството, когато сред 12-минутно наддаване, стигна до почти 120 милиона долара в „Сотби“, Ню Йорк. Купувачът бе американският финансист Лион Блек, който сега е заел творбата на новата изложба „Мунк и експресионизмът“ в галерия „Нойе“, Ню Йорк.

Версията на „Викът“ от 1895 г., пастел върху картон, бе продадена през 2012 г. в „Сотби“, Ню Йорк за 119 922 500 долара.

 „Най-високо оценената версия е маслената картина, която е в Националната галерия в Осло – отбелязва арт историчката Джил Лойд, куратор на изложбата. – Но пастелната версия е невероятна, защото цветовете са толкова ярки, толкова свежи, все едно е направена вчера. Лично за мен тя е най-емоционалната: защото пастелът е такава медия, че можем да видим как Мунк е променял линиите и контурите. Тя има невероятно заредена, витална повърхност, която не може да бъда постигната по същия начин с маслени бои.”

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Екзистенциална тревога 

Изложбата в „Нойе“ изследва връзката между Мунк, роден като второто от пет деца в бедното семейство на военен лекар през 1863 г., и авангардния експресионизъм като арт движение, което възниква в Германия и Австрия в ранните години на ХХ век. Въпреки че експозицията се фокусира върху по-късните етапи от кариерата на артиста (Мунк умира през 1944-а), в нея все пак е намерено място за „Викът“ от 1895-а, рисуван от художника три години след първото му пътуване до Берлин, където бързо си създава име.

В Германия по време на няколко неистови творчески години, сред като се сприятелява с други художници и писатели с подобна нагласа като Август Стриндберг в бар „Черното свинче“, Мунк рисува основните си и най-известни произведения, включително „Вампирът“ и „Мадона“. Те били предназначени за неговата епична, полу-автобиографична серия „Фризът на живота“, който пресъздава трескавите емоции на художника, предизвикани от любовта, сексуалността и смъртта, в универсални символи. Оригиналната картина „Викът“ от 1893 г. е един от 22 -та елемента в цикъла.

Вампирът. В Германия Мунк рисува най-известните си произведения, включително „Вампирът“ и „Мадона“

През 1892 г. Мунк рисува предшественик на „Викът“, наречен „Тъжно настроение по залез, Разочарование“. Композицията – кърваво небе, мост с три фигури, синьо-зелено езеро и пейзаж – е поразително подобна, но стилът, макар и относително радикален за времето, не напада традицията, както „Викът“. По-късната рисунка е пробивът на Мунк – като остра екзистенциална мъка, надделяла на по-ранното настроение на учтива меланхолия.

Запис в дневника на Мунк от 22 януари 1892 г. обяснява вдъхновението за „Викът“:

Вървях по пътя с двама приятели, слънцето залязваше, усетих порив на меланхолия. Внезапно небето стана кърваво-червено. Спрях и се облегнах на парапета в смъртна изнемога, кръв и огнени езици стояха над синьо-черния залив и града. Моите приятели отминаха напред, а аз стоях там, треперещ от тревога – и усетих безкрайния вик, пронизващ природата.

Маслената версия на „Викът“. Има предположения, че картината е автопортрет, или че вдъхновението е дошло от перуанската мумия, която Мунк видял на Световното изложения в Париж през 1889 г.

Фигурата във „Викът“ може би е автопортрет на художника, чиято по-голяма сестра Софи умира, когато той е на 13. Арт историците имат и друго предположение за вдъхновението – перуанската мумия, която Мунк вижда на Световното изложение в Париж през 1889 г.

В галерия „Нойе“ „Викът“ е последното произведение, с което се срещат посетителите на изложбата, защото, както казва Лойд, „всичко в него е есенцията на експресионизма”.

Всички викаме

Но не само импресионистите са били повлияни от Мунк. „Викът“е прародител на картините с виещите папи на Франсис Бейкън. През 1984 г. Анди Уорхол направи серия от интерпретации (ситопечат) в ярки цветове по „Викът“.

„Виещият папа“, Франсис Бейкън. „Викът“ е прародител на картините с виещите папи на Франсис Бейкън, включително и скицата по портрета на Веласкес на папа Инокентий X, от 1953 г.

„Викът“ също така е любимата „историческа“ картина на Трейси Емин: през 1998 г. тя дори направи филм, в който посещава норвежки фиорд и крещи цяла минута. Чаровната сръбска пърформанс артистка Марина Абрамович прелъсти жителите на Осло да викат публично в памет на Мунк. Echo Lake (1998), зловеща картина на британския художник Питър Дойг, включва полицай, който се държи за главата като във „Викът на Мунк“.

И все пак, най-зашеметяващото относно „Викът“ не е неговото влияние върху последващото изкуство, а начинът, по който надхвърля историята на изкуството, за да се превърне в крайъгълен камък на популярната култура. „Викът“ е насилван, окарикатуряван и пародиран толкова често, че сега е много по-известен сам по себе си, отколкото своя създател. Хора, които никога нe са чували за Мунк, все пак разпознават „Викът“, благодарение на безбройните препратки към картината навсякъде – от „Семейство“ Симпсън, до хорър поредицата на Уес Крейвън „Писък“ с маската, вдъхновена от картината на Мунк и носена от убийците.

Кражбите от музеите в Осло на различните версии на „Викът“ – едната през 1994-та, другата десет години по-късно, вдигнаха още славата на изображението.

Кадър от хорър поредицата на Уес Крейвън от 90-те „Писък“. Картината се появява навсякъде в попкултурата – от семейство Симпсън до хорър поредицата от 90-те Писък“ с маската, носена от убийците.

Отчасти, казва Лойд, повсеместната известност на„Викът“ е резултат от факта, че е „лесно да се превърне в карикатура – а с много други картини случаят не е такъв. Образът е сведен до най-простата си същност, което означава, че веднъж видян, е трудно да бъде забравен: визуалната идея е много лесна за разбиране. И разбира се, вече е бил навсякъде: Чанти, плакати, чаши, бог знае какво още”.

В същото време универсалната привлекателност на образа е трудна за обяснение. Според Лойд, той е популярен като образ, защото артикулира важна промяна, настъпила в западната култура в началото на 20-ти век.

Викът“ е един от тези образи, които обобщават точката на промяна в историята – обяснява тя. – Картината представя човек, освободен от всички постулати, в които е намирал утеха до този момент в XIX век: сега няма Бог, няма традиции, няма обичаи – просто един беден човек в състояние на екзистенциална криза, изправен пред вселена, която не разбира и може единствено да изпадне в паника.

Това може да звучи много негативно, но такава е съвременната държава. Това различава съвременния човек от предренесансовата история до този момент: чувството, че сме загубили всички котви, които ни свързват със света“.


Бел. ред. – заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Какъв е смисълът на „Викът“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах