Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Защо жените в Англия трудно стават велики писателки?

„Литературни есета“, Вирджиния Улф, изд. „Колибри“

Eсетата на Вирджиния Улф се четат с молив в ръка. - Защо жените в Англия трудно стават велики писателки?

Eсетата на Вирджиния Улф се четат с молив в ръка.

Клишето за безполезността на литературната критика не издържа, когато седнем да си говорим за книги. Читателите обичат да коментират, това е половината удоволствие от самото четене. Почти всеки се е доверявал веднъж или повече пъти на препоръка за книга от приятел или от книжар. Това са естествени неща. Сега си представете, че вашият начетен приятел (или хитър продавач) е самата Вирджиния Улф. Би било прекрасно!

Literaturni eseta

Защо жените в Англия трудно стават велики писателки? Що за въпрос е това…, та в Англия, като помисли човек, има много велики писателки и самата Улф е една от тях, въпреки че дългото й есе „Собствена стая” твърди друго. Мнозина от вас са го чели и са изпитали радост от срещата с толкова жив ум, който превръща разговора на литературна тема в нещо безкрайно отдалечено от предполагаемо задължителната скука на подобни беседи. А Вирджиния Улф не просто се чете, с нея се разговаря. Новият сборник „Литературни есета” (превод Иглика Василева) потвърждава това.

Малката разлика между викторианци и едуардианци (проверете отново за Едуард VІІ, та да не си представяте Средновековието) и вечният образ на почти незабележимата, дребничка, неуловима мисис Браун, която може и да е самата кралица Виктория, а може да е и случайно срещната възрастна дама във влака, присъстват в почти всяко от есетата. Ако отец Браун е свещеникът-детектив на Честъртън, то мисис Браун на Вирджиния Улф е негова сестра, а може би сестра и на мис Марпъл – онази симпатична възрастна героиня на Агата Кристи. Въобръжението на читателя скача от асоциация на асоциация и от автор на автор, когато стане дума за есетата на Улф, защото и самата тя има бързото перо на човек, за когото Достоевски и Такъри са еднакво добър обект на внимание.

Хаотично ли звучи това? Не повече от стила на самите есета. Възможно ли е един сборник с литературни очерци да има свои герои? Примерите да се превръщат в типажи? Изглежда, че Вирджиния Улф успява в това, така че есетата й сякаш представляват малък роман с неясна композиция. В един от текстовете си тя може да защити или поне да спомене тезата, че изграждането на образи по викториански е остаряло след появата на Достоевски в Англия, но няколко страници по-нататък може да ни представи такъв спомен за баща си (също писател), че почти да си представим как той влиза в собствената ни стая.

„Литературни есета” е от тези сборници, които можем да прочетем уж между другото, между два романа – но всъщност ще ни накарат да променим плановете си за следващия месец. Вместо книгата, която чака на бюрото ни от доста време и на която тъкмо е трябвало да й дойде редът, рискуваме да се върнем към Шоу или Конрад. Просто се налага да проверим дали някои от небрежните, сладкодумни, а всъщност сериозни наблюдения на Вирджиния Улф са верни. Тези есета се четат с молив в ръка, като разговорите на Умберто Еко с Жан-Клод Кариер.

И няма никакво съмнение, че трябва да бъдат дочетени до последната страница. Елегантните мисли на Улф напомнят, че за литература може да се говори и увлекателно.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg