Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Заслужен ли е Нобелът на Боб Дилън?

Понякога музикантите пишат, писателите рисуват, а поетите пеят - и това е чудесно

Нобеловата награда за литература винаги е била обект на спорове – присъждането ѝ на Боб Дилън обаче отведе полемиката в съвсем друга посока. - Заслужен ли е Нобелът на Боб Дилън?

Нобеловата награда за литература винаги е била обект на спорове – присъждането ѝ на Боб Дилън обаче отведе полемиката в съвсем друга посока.

Решението на Нобеловия комитет да почете Боб Дилън с наградата за литература не се приема еднозначно. Това не е кой знае каква изненада – точно в тази област винаги имало несъгласия и спорове. Някои от наградените са отдавна забравени, а други – несъмнено големи и влиятелни писатели (Толстой, Пруст, Джойс, Вирджиния Улф, Набоков), така и не са получили отличието. (А да не говорим и че има и още по-скандални решения – например Нобелът за мир на Ясер Арафат.)

Този път обаче скандалът е по-различен. Основният повод за несъгласие с избора на Нобеловия комитет е професията на наградения – която, според несъгласните, е музикант или певец, но не и писател.

„Давайки наградата на Боб Дилън, Нобeловият комитет е избрал да не отличи писател, а това е разочароващ избор“, пише Ана Норт в „Ню Йорк Таймс“

Според нея, Дилън е заслужил всичките си награди „Грами“, както и отличието за цялостно творчество от  1991 г., но мястото му е в Залата на славата на рокендрола, където е приет през 1988-а, заедно със „Сюпримс“, „Бийтълс“ и „Бийч бойс“ – като чудесен музикант, световен автор на песни и изключително влиятелна фигура в американската култура.

Авторката признава, че той пише и прекрасни текстове на песните си, които могат да бъдат анализирани като поезия. Не отрича и че има книги с поезия и проза. Но за нея текстовете на Дилън са неразделни от музиката му. За нея той е велик, защото е велик музикант, „а когато Нобеловият комитет даде наградата на музикант, той пропуска възможността да отличи писател“.

Ако приемем тази логика, вероятно ще трябва да приемем и че Вапцаров не е бил поет, а огняр, механик и техник. А Чехов почти цял живот е бил лекар (и е трябвало да пише рецепти, а не разкази и пиеси). Брат му е писател, но вероятно не сте го чували.

Може би един от най-важните аргументи за „неправилното решение“ на Нобеловия комитет, според мнението в „Ню Йорк таймс“, е, че голямата награда води до рязко повишаване на интереса към нейния носител – и е начин да се потвърди, че прозата и поезията все още имат значение и се нареждат сред най-значимите човешки постижения, заслужаващи международно признание.

„Не че и популярната музика не е постижение, но в по-голямата си част тя вече има признанието, което заслужава – твърди Ана Норт. – И с изключение на някои случаи с албуми, в които известни писатели четат на глас свои произведения, никой не очаква музикални отличия да бъдат връчвани на писатели.“

Май тук му е мястото да припомним за Ленард Коен – певец, автор на песни, поет и романист. Първият му сборник с поезия излиза през 1956 г., а музикалният му дебют е през 1967-а. Записал е 13 студийни албума със забележителни песни, оказали сериозно влияние върху популярната музика, и е написал 12 книги с поезия и проза, отдавна осигурили му заслужено място в антологиите. Има и литературни, и музикални награди.

В Америка това не е изключение. Кой може да каже дали Лайза Минели е актриса или певица? Не е ли и двете (плюс танцьорка)? А Барбра Стрейзанд – която освен това е и режисьор? Между 1960-а и 2012-а в САЩ има 14 души, носители едновременно на „Оскар“, „Грами“, „Еми“ и „Тони“ – хора, които не просто се изявяват като творци в киното, музиката, телевизията и театъра, ами и го правят на най-високо ниво във всяка от тези области. Не е невъзможно. Понякога музикантите пишат, писателите рисуват, а поетите пеят – и това е чудесно (но когато политик стане хидроинженер, това вече не е добре).

Навремето у нас по-разностранните таланти като Емил Димитров предизвикваха подобно объркване в системата на творческите съюзи – уж певец, пък вместо само да пее, той композира, уж музикант, пък понякога пише и текстове… В онова общество за създаването на една песен по правило бяха необходими минимум пет души с различни професии, членове на пет творчески съюза (плюс оркестър): композитор, автор на текста, аранжор, изпълнител и диригент (плюс оркестър). Ех, какъв ред имаше! Хем в художествено-творческата интелигенция нямаше никаква безработица, хем всеки творец си знаеше мястото.

Не като при Боб Дилън, който впрочем е и доста добър художник…

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах