Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Цивилизацията може да оцелее само в хармония с природата

Плашещо символично е да видим затварянето на Лувъра - съкровищница на постиженията на човешкия вид - застрашен от потоп

Хора наблюдават Лувъра от другия бряг на Сена, достигнала рекордни нива през уикенда. Снимка: БГНЕС/ЕПА - Цивилизацията може да оцелее само в хармония с природата

Хора наблюдават Лувъра от другия бряг на Сена, достигнала рекордни нива през уикенда. Снимка: БГНЕС/ЕПА

Една от най-старите човешки илюзии е, че културата е завоевание или бягство от природата. Това е илюзия, от която първо трябва да се отървем.

Може и да храним някакви отчаяни мечти, че докато благоприятният климат от периода след ледената епоха, направил цивилизацията възможна, бива унищожаван от собствената ни лудост и алчност, то нашите творения ще оцелеят. Че в някакво вече не много отдалечено бъдеще „Мона Лиза“ и портретът на семейство Арнолфини, произведенията на Шекспир и записите на Бетовеновите произведения все още ще бъдат в безопасност в музеите, архивите и големите библиотеки. Накратко: че съкровищата на цивилизацията ще надживеят потопа.

Някои се надяват. Но когато в последните дни нивото на Сена в Париж се покачи, самият Лувър трябваше да затвори врати (заедно с музея Орсе), за да може персоналът да спаси шедьоврите от наводнението. Това не е просто странна последица от малко лошо време. Това е сурово предупреждение, че цивилизацията може да оцелее само в хармония с природата. Ако унищожим планетата си, рушим не само сегашния си начин на живот, но и самото човешко наследство – високите постижения на цивилизацията ще бъдат забравени, удавени, срутени, заличени.

Плашещо символично е да видим Лувъра, застрашен от потоп, докато времето става все по-непредвидимо и знаците за климатичните изменения стават невъзможни за пренебрегване. Няма друг музей, който така величествено да съхранява най-добрите постижения на нашия вид. Лувърът е съзнателно институиран като съкровищница на човешката история. След основаването му през 1793-а по време на Френската революция, първоначално за да бъдат излагани в него картините, иззети от кралските дворци (включително „Мона Лиза“), целите му бързо се разширяват по времето на Наполеон. Учени, художници и археолози придружават Наполеон при египетското му нашествие. Резултатът е огромното колективно изследване „Описание на Египет“ и космополитна колекция нови съкровища за Лувъра. Наполеон обявява, че „всички гении са французи“ (макар че самият той не е) и плячкосва съкровища за музея от всички места, през които преминава армията му.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Днешните посетители на този енциклопедичен музей още усещат силата и славата на неговите наполеоновски амбиции, докато преминават между четирите му обширни крила (едно от тях е наречено на главния художествен съветник на пълководеца – Денон) и разглеждат шедьовър след шедьовър. Микеланджело? Лувърът притежава две от най-хубавите му статуи – „Разбунтувалият се роб“ и „Умиращият роб“. Ян ван Ейк? Тук е греещата му творба, миниатюрното чудо „Мадоната на канцлера Ролен“. Древна Гърция? Ще намерим Нике или Победата от Самотраки, както и, разбира се, Венера Милоска. Всичко това е твърде европейско? Лувърът съхранява и една от най-красивите месопотамски скулптури – деликатната и вълнуваща статуя на Ебих-ил.

Ако някой музей обобщава най-доброто от човешкия творчески импулс през хилядолетията, това е Лувърът. Сега, когато той беше принуден да затвори врати, да вземе извънредни мерки срещу климатични явления, в които само най-безразсъдните и корумпираните отказват да видят предизвикана от човешка намеса катастрофа, можем да си дадем сметка, че ако не се променим, разрушителната страна от дейността ни ще унищожи най-смелите ни надежди.

Някои защитници на околната среда, разбира се, ще кажат, че съдбата на природата е по-важна от съдбата на цивилизацията: че ние, хората, сме се доказали като доста гнусен вид. Това не е вярно. Великото изкуство, изпълващо Лувъра, показва, че това не е така.

Най-апокалиптичният шедьовър в Лувъра е „Салът на Медуза“ от Жерико. Последните оцелели от корабокрушение са се вкопчили в сал насред бушуващото море. Може би са се отдали на канибализъм. Цивилизоваността им е изчезнала. Остава им само животът. Достатъчно ли е това?

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах