Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Затворете театрите!

Да направим експеримент колко дълго българинът може да живее и без култура

Снимка: Румен Добрев - Затворете театрите!

Снимка: Румен Добрев

Театрите ще затворят, ако не бъдат намерени 10 млн. лв. за заплати. Началото на сезона тази година може и да не настъпи. Това повтарят от около месец насам актьорите и като че ли си го приказват само един на друг. Обществото не ги чува и може би никой няма да се трогне, ако това все пак се случи.

Тогава по-добре наистина да затворят театрите! Щом самите творци смятат, че липсата на култура никого не би разтревожила, защо не оставят държавата ни без нея? Да го направят като социален експеримент – да видим колко време ще е нужно на българите да се сетят, че културата им е нужна.

Вероятно няма да настъпи краят на света, но поне ще си изясним докъде се е разраснало родното чалга-пришествие. Ще създадем пост постмодерно събитие, което ще ни прочуе по света. То ще ни накара да си признаем, че можем и без културните постижения на съвременната цивилизация, че присъствието ни в Европа е единствено заради географията.

Като настане тишина по театралната улица „Раковски“, експериментът може да продължи с истинските любимци на народа Азис, Ивана и Веселин Маринов, които да създадат новия репертоар на Народния театър. Да вкарат в храма скара-бирената култура, спектаклите за шпека, мечките да покажат как най-лесно се изтръгват аплодисменти! Та тяхното „изкуство“ вкарва в хазната данъци за милиони, не е като онова в театъра, за което държавата се стиска за заплати с размера на социални помощи, а бюджетът му започва с нула.

Интересно, дали това финале гранде на културата ще успее да събере възмутени извън фейсбук? Не творци, а зрители, искрени почитатели на театъра и симфоничната музика?! Защото и музикантите са в същата ситуация. И там ще си чакат напразно заплатите след началото на септември.

След реформата в сценичните изкуства у нас остана само един голям симфоничен оркестър – Софийската филхармония. Симфоничният оркестър на БНР не виси на шията на Министерството на култрата. Оперите разполагат с по-малки състави, а из страната бяха модифицирани образувания, наречени симфониети. Може би повече не ни е нужно? И така ден след ден до закриването и на Музикалната академия, където пустотата вече настъпва и за немалко инструменти кандидати няма.

Така е и в киното, то вегетира полумъртво. За мижавите пари в него кинаджиите ни се самоизяждат. Впрочем, там тлее поредният скандал, който няма да впечатли никого извън гилдията – държавата дължи милиони за предишни сесии на Националния филмов център. А последната сесия пък е блокирана.

Книгоиздаването е на ръба на оцеляването. То е подложено на данък като търговията с чушки и домати, защото политиците ни смятат издаването на литература за бизнес, какъвто според тях трябва да стане българското изкуство въобще, за да не виси министърът на културата като просяк в Министерски съвет.

В музеите работят специалисти с висше образование, но пък със заплати по-ниски от тези в автотранспорта. Защото ако музейните работници спрат да работят, ще накривят шапките единствено на стотина чужди туристи – друго си е шофьор в градския транспорт да иска по-висока заплата! Въпреки това преди две години в навечерието на Нощта на музеите те опитаха да протестират срещу мизерията. И нищо кой знае какво не постигнаха.

И това ако не е апокалипсис!

„Властта се бои от умните“, каза неотдавна Теди Москов – един от Мюнхаузените в театъра, които се изтеглят сами за косата от блатото. И цитира Павел Вежинов: „В живота винаги е побеждавало сложното“.

Не е прав Павел Вежинов. У нас винаги е побеждавало простото, най-вече напоследък. Сложният език в изкуството е проблем, изгубен е в прехода.

„Да махнеш филхармонията на един голям град е все едно да кажеш: „Вие не сте хора, а прасета“, твърди Михаил Билалов. На кого ли го казва? На 1000 кибици в интернет?

Така за тези прасета един ден ще дойде и Коледа – ще свикнат без театър. Ще забравят какво е – така, както приеха без възражение липсата на кина. Спряхме да ходим на кино, сега ще спрем да ходим и на театър, а на симфонични концерти и опера така или иначе публиката е малко, така че защо и на тях да не им ударят ножа?! А залите най-сетне да бъдат извадени на тезгяха за продажба!

Този експеримент е необходим, за да си дадем отговор на въпроса дали културата не е излишна в бедни държави като нашата. Тя е ценност от национално значение за мощни икономики като Германия, Франция и Англия. Но ние като че ли повече си обичаме телевизията с нейните чалга хъшове, отколкото „Хъшове“-те в Народния театър, предпочитаме да се вълнуваме от музикални риалита, а не да посетим реални концерти в концертни зали, обсъждаме постановките в къщата на Биг Брадър, а не представленията в театъра.

Ако културата токова много мъчи народа, да не го насилваме. Някой ден може да му отворят театрални салони в мола, където хората да се отбият да гледат Шекспир, докато си пазаруват дрешки – така, както вече ходят и на кино.

А ние останалите, които допускаме това – заслужаваме си го! Ще търсим култура в интернет – там, откъдето така или иначе не излизаме.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС