Завещанието на Едуард Олби: Унищожете недовършените ми ръкописи

Последното желание на Едуард Олби, починал миналата есен, е двама от приятелите му да унищожат всеки незавършен ръкопис, който драматургът е оставил след себе си, разказва „Ню Йорк Таймс“. Инструкцията, записана в завещанието на Олби, е необичайна, но не и безпрецедентна. Опити за заличаване на недовършени работи са правени от широк набор творци – от Франц Кафка до „Бийсти бойс“.

До какво обаче е довело завещанието на Олби? Това е мистерия. Неговите изпълнители – счетоводителят Арнолд Торен и дизайнерът Уилям Кац, и двамата дългогодишни приятели на драматурга, са отказали да отговарят на въпроси пред американското издание. Те не са пожелали да коментират и дали някакви книжа вече са били унищожени.

Но изпълнителите стриктно следват други аспекти от последната воля на Едуард Олби.

Тази есен на търг в „Сотбис“ ще бъдат предложени повече от 100 произведения на изкуството на драматурга; приходите, които се смята, че ще са над 9 милиона долара, ще бъдат в полза на фондацията на името на Олби. (Драматургът беше гей, никога не се е женил, нямаше деца или близки роднини, отбелязва „Нй Йорк Таймс“. Фондацията му, която поддържа резиденция за творци в Монток, Ню Йорк, е основният бенефициент на наследството му.)

Изпълнителите на завещанието имат ясен план да уважат желанията на Олби, дори и в някои случаи те да са противоречиви. През май например те не позволиха на малък орегонски театър да избере тъмнокож актьор за рус персонаж в продукция по най-известната пиеса на драматурга – „Кой се страхува от Вирджиния Улф“, като цитираха думи, изречени приживе от Олби.

Сега на карта, най-малкото, са финалните чернови на последния известен проект на Едуард Олби, посочва още „Ню Йорк Таймс“. Става дума за Laying an Egg („Снасяне на яйце“), пиеса за жена на средна възраст, която се опитва да забременее. (По ирония, един от елементите в сюжета касае завещанието на баща ѝ.) Пиесата два пъти бе планирана за поставяне на сцена, но и двата пъти бе изтегляна от Олби с аргумента, че не е готова.

Дори и ако изпълнителите на завещанието унищожат черновата на драматурга, все пак може да съществуват други копия. Бродуейският продуцент Елизабет Маккан заяви, че има поне частична версия на пиесата – не знаем обаче дали Олби не е редактирал проекта със съществени елементи, които единствено той е виждал.

Неясно е още дали той е оставил някакви други незавършени ръкописи, нито пък дали конкретните думи в завещанието му могат да се интерпретират така, че да се отнесат към ранни чернови на вече публикувани пиеси.

„Дали съм разочарован? Да, защото всяко дребно нещо, което един автор е написал, ни дава поглед върху творческия му процес – казва Дейвид Креспи, президент на „Обществото на Едуард Олби“ и професор по драматургия в Университета на Мисури. – Но дали съм изненадан? Не. Той държеше много строг контрол над материалите, които стигат до публиката.“

Едуард Олби е най-известен с „Вирджиния Улф“, драма от 1962 г., която през 66-а е адаптирана и за кино във филм с Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. Олби е трикратен носител на „Пулицър“ – през 1967 г. за „Деликатно равновесие“, „Морски пейзаж“ през 1975-а и през 1994-а за „Три високи жени“. Има и две статуетки „Тони“ – от 1963 г. за „Вирджиния Улф“ и от 2002 г. за „Козата, или коя е Силвия?“. Лауреат е и на „Тони“ за цялостен принос – от 2005-а.

Драматургът почина през септември 2016-а на 88 години. Завещанието му е писано през 2012 г.