Завоят на Теди Москов

Новият му спектакъл „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ по филм на Еторе Скола е с актьори, които не отстъпват на италианските

Алюзия на актьорите от спектакъла на Теди Москов за картината на Сандро Ботичели „Раждането на Венера“  - Завоят на Теди Москов

Алюзия на актьорите от спектакъла на Теди Москов за картината на Сандро Ботичели „Раждането на Венера“

Теди Москов изоставя предпочитания досега стил на бароково струпване на сценични анекдоти, възбуждащи смях заради уголемяването или умаляването на лични и социални дефекти, при което подигравката си служи с каквото ѝ попадне – карикатура, фолклор, мит, приказност. В новия си спектакъл „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ в Малък градски театър „Зад канала“ режисьорът избистря почерка си, заявен в русенския му спектакъл „Редки тъпанари“.

Представлението показва една история, която е стандартна тема на психологически драми, посолени или не с малко смешно – мъж и жена се заобичват, но тя вижда неговия приятел и се влюбва в него, докато не види неговия приятел, за да се влюби в него. Е, какво, тя лека жена ли е? Няма усложнения и ровене в сърдечните причини и телесните последствия. Просто разиграване на старата гоненица „аз обичам теб, ти обичаш него, той обича нея“. Така, както е в италианския прототип на текста на сцената, филма на Еторе Скола „Обичахме се толкова много“. В него участват колосите на следвоенното италианско кино Клаудия Кардинале, Нино Манфреди, Виторио Гасман заедно с Алдо Фабрици и Стефано Сата Флорес.

С този спектакъл Теди Москов поддържа интереса си към сценариите на филмите от Ботуша, отстранявайки се от наблъскания в тях социален пълнеж и избутвайки напред играта на чувства, където често липсва логика и разум. А Теди Москов, видимо доволен от работата с екипа на „Зад канала“, хвали изпълнителите, което не е често негово признание:

„Артистите в нашето представление не им отстъпват по нищо“.

Америка за България

В ролите на тримата потърпевши от променливостта на женските чувства са Малин Кръстев, Филип Аврамов и Владимир Зомбори. Те се справят с трудността да покажат какво преживяват във всеки сценичен миг, защото в следващия „камерата“ отскача на друго място и всеки от тях няма време за дълго напоително лицедействие. Не им отстъпва Каталин Старейшинска в най-пълноценната си роля дотук в театъра. Механизмът на нейното прелитане от приятел към приятел е живописен и смешен, защото не търси драматичния коментар, а свири подобно на съпровода на пианото във вариететните номера. Малин, Филип Аврамов и Зомбори стрелят точно в мишената с характерностите на своите персонажи, неизбежно комични в скоростта на екшъна – беден несретник, клиент на кръчмата „Половин порция“, интелектуалец, замаян по киното, и адвокат, който открива паралелна линия със защитата на гангстерски бос (Иван Петрушинов) и с прелъстяването на дъщеря му (Ирини Жамбонас).

Режисьорът е изоставил директните подигравки с образи и явления от родния политически живот и намеква с помощта на сценичната визия, макар и извън основния поток на действието. Така например трябва да се сетим на кого ни напомня гангстерският бос с огромния си гротесков корем и с прасето като житейски символ. Няма да видим депутатски стол под него като подсещане.

Симон Шварц е съавтор на Теди Москов в сценария на италианското им приключение. Сценографията и костюмите са на Петя Стойкова. А част от магията на това представление е музиката, изпълнявана на живо от джазмена Антони Дончев.

Bookshop 300×250 2
ДС