Завръщане от смъртта, преди да го направи и Ди Каприо (откъс)

Реална история за кръв и пустош, забулен в мистерия писател и… Леонардо ди Каприо. Дни преди да излезе филмът „Завръщането“, за който упорито се смята, че ще донесе така жадувания Оскар на актьора, на български език излиза романът, по който Алехандро Гонсалес Иняриту е снимал новата си творба – на Майкъл Пунке.

„Завръщането” е създаден по истински случай от XIX век. Американският трапер Хю Глас е нападнат от мечка гризли. Двама от другарите му имат за задача да стоят до тежко ранения. В ледената пустош обаче дебнат войнствените индианци аракари и мъжете, които пазят Глас, решават, че той със сигурност ще умре от раните си – затова вземат ножа и пушката му и го изоставят.

На произвола на съдбата, лишен от оръжията си, покрит със смъртоносни рани – Глас все пак не умира. Намира сили да извърви 200 мили из непознати територии, докато открива убежище, където укрепва физически и се отправя на поход за отмъщение.

В оригинал „Завръщането“ на Пунке излиза през 2002 г. Истинският успех обаче го застига, след като става ясно, че „Уорнър Брадърс“ са купили правата за екранизацията на книгата, а режисьор ще е Алехандро Гонсалес Иняриту.

Въпреки огромния медиен шум, Майкъл Пунке е все още фигура, обвита в мистерия. Авторът заема дипломатически пост в американското правителство и е задължен да пази пълно мълчание за миналото си – забранено му е дори да дава автографи.

Преводът на романа на български е на Павел Главусанов. Автор на корицата е художникът Живко Петров. Книгата се издава от „Сиела“.

Представяме ви откъс от „Завръщането“ на Майкъл Пунке.

Първа глава
21 август 1823 година

– Лодката ми ще пристигне от Сейнт Луис всеки момент, мосю Ашли – повтори закръгленият французин със своя търпелив, но непреклонен глас. – С удоволствие ще продам цялото и съдържание на Кожарската компания от Скалистите планини – но не мога да ви дам нещо, което нямам.

Уилям Х. Ашли тресна калаената си чаша върху гру­бите дъски на масата. Грижливо подстриганата му сива брада не успяваше да скрие мускулите на силно стисната­та челюст. Самата челюст, от своя страна, не даваше на­дежда да удържи поредното избухване, тъй като Ашли се видя изправен пред онова, което ненавиждаше най-много от всичко на света – бездейното чакане.

Французинът с неправдоподобното име Кайова Бразо наблюдаваше Ашли с нарастващо безпокойство. Негово­то присъствие в отдалечения търговски пост на Кайова предоставяше рядка възможност и за стопанина бе пре­делно ясно, че успешното поддържане на тази връзка би могло да укрепи за постоянно позициите на неговото пред­приятие. Ашли бе прочут в деловите и политически среди на Сейнт Луис; човек, който притежаваше едновременно въображението, довело до идеята да изнесе търговските си операции в Запада, и парите, които дават възможност това да се осъществи на дело.

Парите на другите – както се изразяваше самият Ашли. Непостоянни пари, плашливи пари. Пари, които бързо се прехвърлят от едно рисково начинание към друго.

Кайова присви очи зад дебелите стъкла на очилата; макар зрението му да не бе добро, умееше да вижда без усилие в душите на събеседниците си.

– Ако позволите, мосю Ашли, навярно ще мога да ви предложа една малка компенсация, докато чакаме моята лодка.

Ашли не показа с нищо, че проявява интерес, но и не поднови своята тирада.

– Нуждая се от допълнителни доставки от Сейнт Луис – започна Кайова. – Утре ще изпратя куриер с кану надолу по течението на реката. Той би могъл да занесе и послание до Вашия синдикат. Така можете да ги успокоите, преди да са плъзнали слуховете за фиаското на полковник Левънуърт.

Ашли въздъхна дълбоко и отпи голяма глътка от ки­селата бира, примирен с мисълта – при липса на друга възможност – да преживее последното забавяне. Незави­симо дали му се нравеше или не, съветът на французина звучеше благоразумно. Непременно трябваше да успо­кои своите инвеститори, преди новината за битката да е плъзнала безконтролно из улиците на Сейнт Луис.

Кайова съзря благоприятната възможност и мигом се зае да кове желязото, докато е горещо. Извади перо, ма­стило и пергамент, подреди ги пред Ашли и напълни от­ново калаената му чаша с бира.

– Ще Ви оставя да работите на спокойствие, мосю – каза той, доволен от възможността да се оттегли.

Ашли остана да пише до късно през нощта под мъждивия светлик на лоена вощеница:

Форт Бразо, на река Мисури 21 август 1823 година

Джеймс Д. Пикънс, Ескуайър Пикънс & Синове Сейнт Луис

Драги мистър Пикънс,

Мой печален дълг е да Ви осведомя относно събитията от последните две седмици. Те са от естество да променят – но не и осуетят – нашето начинание по горното течение на Мисури.

Както сигурно сте научили вече, хората на Кожарската ком­пания от Скалистите планини бяха нападнати от племето арикара, след като добросъвестно закупиха от него шестдесет коня. Арикара нападнаха, без да бъдат предизвикани, като убиха 16 от нашите хора и раниха дузина. Отвлякоха конете, които уж ни бяха продали на предния ден.

Изправен пред свършения факт, аз се видях принуден да отстъпя по течението на реката, като междувременно поис­ках помощ от полковник Левънуърт от Армията на САЩ, за да отвърне както подобава на това явно посегателство срещу суве­ренното право на американските граждани да се придвижват без­препятствено по Мисури. Поисках също така помощ от нашите собствени хора, които се присъединиха към мене (под командата на капитан Андрю Хенри), независимо от огромния риск, от ба­зата си във Форт Юниън.

На 9-ти август се изправихме срещу племето арикара с обеди­нен отряд в състав 700 души, включително 200 редовни войника на Левънуърт (с две гаубици) и четиридесет мъже от Кожарска­та компания. Намерихме и съюзници (уви, временно) в лицето на 400 сиукски воини, чиято ненавист към арикара е с исторически корени, за характера на които нямам представа.

Мога спокойно да кажа, че нашите обединени сили бяха предо­статъчни, за да овладеем положението и накажем арикара заради тяхното коварство, както и да разчистим околностите на Ми­сури за нашето начинание. Но това не се случи заради некадърността на полковник Левънуърт.

Подробностите около този безславен сблъсък могат да изча­кат завръщането ми в Сейнт Луис, а тук искам само да отбеле­жа, че упоритото нежелание на полковника да се срази с по-слабия противник даде възможност на племето да ни се изплъзне, в резул­тат от което цялото протежение на Мисури, от Форт Бразо до земите на племето мандан, се оказва затворено за нас. Някъде по Мисури се намират 900 воини на арикара, несъмнено току-що призовани на оръжие, за да осуетят всяка наша стъпка по горното течение на реката.

Полковник Левънуърт се прибра в своя гарнизон – Форт Ат- кинсън – където несъмнено ще прекара зимата край топла печка, за да обмисли най-внимателно следващите си ходове. Нямам на­мерение да го чакам. Както Ви е добре известно, нашето начина­ние не може да си позволи загубата на цели осем месеца.

Ашли спря, за да прочете написаното, недоволен от мрачния му тон. Писмото отразяваше неговия гняв, но не и усещането, което го изпълваше – непоклатим опти­мизъм и пълна увереност в способността си да постигне успех. Бог го е пратил в земя на дарове безпределни, в библейския Гесем, където всеки би могъл да преуспее, стига да намери воля и сили да опита. Слабостите на Ашли, признати от него най-чистосърдечно, бяха просто едно препятствие, което трябваше да бъде преодоляно по­средством някоя перспективна комбинация от силните му страни. Ашли бе готов за всякакви затруднения, но в ни­какъв случай за провал.

Длъжни сме да превърнем тази беда в свое преимущество, като продължим неотклонно напред, докато конкурентите ни изчакват. След като течението на Мисури беше практически затворено за придвижване, реших да изпратя на Запад две групи по околни маршрути. Капитан Хенри вече замина срещу течението на река Гранд. Той ще стигне колкото е възможно по-нагоре, за да се прибере след това във Форт Юниън. Джедедая Смит ще поведе втора група към горното течение на река Плейт, като крайната му цел ще бъде Големия речен басейн.