Завръщане у дома, в театъра

Един сади дърво, друг вдига къща, a трети сковава сцена, за да заживее на нея, пише режисьорът Явор Гърдев дни преди премиерата на „Чайка“

„Растем, съзряваме, стареем и умираме в театъра. Застанали в кръг около сцената, хванати за ръце, събрани в една световна душа“, пише Явор Гърдев. Снимки: Яна Лозева

Площад СЛАВЕЙКОВ

22.10.2015

Законите на метафизиката, които ни движат като хора и като актьори, вълнуват трупата на Явор Гърдев преди премиерата на новия му спектакъл „Чайка“ в Театър „Азарян“. В момента текат последните репетиции, за да излязат в понеделник пред публиката Нина Заречная (Елена Телбис), Аркадина (Снежина Петрова), Треплев (Ованес Торосян), Тригорин (Захари Бахаров), Сорин (Михаил Мутафов), Шамраев (Николай Урумов), д-р Дорн (Владимир Пенев), Полина Андреевна (Светлана Янчева), Маша (Лилия Гелева), Медведенко (Христо Петков) и Яков (Стоян Габровски).

Ключ към представлението вероятно е текстът, написан от режисьора за програмата на „Чайка“.

Световната душа

Явор ГЪРДЕВ

“…и започваш да вярваш, че наистина е възможна една световна душа…“
Д-р Дорн, „Чайка”

Нашият дом е театърът. Ние живеем в него. Неметафорично. Буквално.

Веднъж стъпили в театъра, моментално го разпознаваме като мястото, което сме обитавали далеч преди да ни има и в което без съмнение ще останем завинаги. Установяваме го мигновено и окончателно. Още в незряла възраст. Където и да хвърлят пъповете ни, накрая те падат там.

Един сади дърво, друг вдига къща, a трети сковава сцена, за да заживее на нея. Неметафорично. Буквално.

Растем, съзряваме, стареем и умираме в театъра. Застанали в кръг около сцената, хванати за ръце, събрани в една световна душа.

Ние, отиващите към театъра, всъщност се връщаме у дома.