Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Здравей! Аз съм артистът от периферията

Всеки път умирам за теб на сцената. Умирам, но после се раждам, за да умра отново за теб. И така до края…

Светозар Кнезовски в „Смъртта на Дон Жуан“ - Здравей! Аз съм артистът от периферията

Светозар Кнезовски в „Смъртта на Дон Жуан“

Здравей! Ти не ме познаваш. Аз съм артистът от периферията.

Нямам постоянно място, където да ме видиш. Не работя на щат в никой театър. По „Раковска“ само се разхождам. Рядко ме дават по телевизията и жълтата преса не рови с изкривените си пръсти в мръсното ми пране. Играя по клубове, галерии, мазета, тавани, складове. Намирам си места за съществуване.

Свещенодействам в името на Мелпомена, познатата и непознатата. Онази наша богиня, която изяжда децата си. От дъха й се хранят завесите, подиумът, кулисите и костюмите ми. Тя диша с мен и чрез мен. Изгаря ме в прашните си тъмни дробове и ме издишва на тласъци към последния ми дом.

Всяка роля като малка смърт се впива в мрежичката ситна около очите ми… Ръцете ми треперят, докато докосват златните й коси. Коленете ми също при мисълта за божествените й гърди. Аз искам да я оплодя и децата ни да се влеят в съзнанието ви. Размътената ми душа се стрелка в мъглата на непознаването и роптае затворена в мен. Когато светнат прожекторите, я пускам навън. Гола и разюздана се мята върху телата ви, докато кротко гледате спектакъла. Ако сте малко по-сетивни, ще видите безумния й танц и няма да го забравите никога. Порочният златен кръг около зениците й ще ви замае. Ще ви съсипе. Ще сънувате как лудешки се полюшват бедрата й.

Миг, преди да падне завесата, подобно на ръждясала гилотина, тя се втурва към мен. Винаги на ръба… Господи!!! Винаги на ръба успява да се промъкне и да се прибере в мен. Ако някой ден не успее, ще падна на лицето си гримирано бездиханен и ще се килне бялата перука, сякаш не желае да докосва трупа ми. И ще дойде тишината… Оная, последната тишина… Оглушителна тишина.

Хей, ти! Да, ти, дето още четеш! Всеки път умирам за теб на сцената. Умирам, но после се раждам, за да умра отново за теб. И така до края…

Даааа… Всяка роля е като малка смърт.

Да! Ти не ме познаваш! Аз съм артистът от периферията!

Нямам постоянно място, където да ме видиш. Не е лесно да ме намериш. Трябва да търсиш. В търсенето е общият ни път, където ще се запознаем, когато се намерим. Може да се влюбим един в друг и да продължим пътя си заедно с повече светлина за излъчване, отколкото за приемане. Защото любовта прави така.

Намери ме. Аз продължавам да те търся.

Твой: Светозар Кнезовски

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах