Когато мракът, безсмислието и отвращението ни натиснат, имаме нужда от подобни думи. Защото Здравка Евтимова описва действителността кратко, ясно, в перспектива, с надежда. Сякаш отваря прозореца на спарения вагон, с който пътуваме към нищото, за да вкара малко въздух и светлина.
Докато кучетата лая...
Отключете статията и четете всичко в „Площад Славейков”
Абонирайте се за 5,00 лв. / €2.56 на месец
(или 0,16 лв./ден).