Софийски международен панаир на книгата

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Здравка Евтимова: Срамувам се, че съм безсилна пред бедността

Превръщаме се в подиграна, стъпкана купчина от човешки подобия. Не бива да го позволим

„Сега времето е на писателя. Парите не са негови, но времето работи за него“, твърди Здравка Евтимова. - Здравка Евтимова: Срамувам се, че съм безсилна пред бедността

„Сега времето е на писателя. Парите не са негови, но времето работи за него“, твърди Здравка Евтимова.

– Какви бяха вашите политически пристрастия преди 25 години и как се промениха?

– И преди 25 години, и сега пристрастията ми не са се променили – ненавиждам някой да притиска слабия, да го унижава, да го мами. Пиша, за да намаля унижението, да прогоня срама от очите си. Срамувам се, че съм безсилна пред бедността. Сега писателите сме свободни – не е необходимо да раболепничим пред силните на деня, пред водачите на литературни и нелитературни кръгове, многоъгълници и групи. Днес имаме Европа и света – нека се измерваме със свободни пространства, нека рисуваме България достойно за хората от други, далечни географски ширини. Сега времето е на писателя. Парите не са негови, но времето работи за него. Запомнено ли е име на някой робовладелец от епохата, когато е живял робът Езоп? Не е! Но човечеството винаги ще помни Езоп и ще се възхищава на неговите басни.

Хляб и книги

– Не са ли обаче съвременните български писатели финансово заробени? Вие самата можете ли да живеете, ако не добре, то поне прилично, само от писане?

– Писането не ми носи никаква финансова сигурност. Активно превеждам текстове, несвързани с литературата, на три езика – 99% от текстовете са на английски, много рядко на немски и френски. Това гарантира хляба на масата, плащането на интернета, подаръците за децата. Но писането е кислородът в кръвта, който поддържа живота.

– Звучи красиво, но когато теглите чертата не се ли оказва, че писането повече ви взима, отколкото ви дава?

– Писането нищо не ми е отнемало. Абсолютно нищо. Само ми е давало – щастие. Да пишеш разказ е като да учиш дете на една година да ходи. Детето иска да върви. Ти го държиш само за якичката на блузката, докосваш тази якичка и детето мисли, че някой го подкрепя. С писането е същото. Докосваш якичката на разказа и той прохожда пред очите ти, в собствения ти компютър, след последната точка вече няма нужда от тебе. Това ми е дало писането – толкова якички на разкази, които съм държала. Радостта е същата – като че виждаш дребосъчето да крачи из стаята със светнали, любопитни очи.

– Интересно, какво разбирате под литературен успех?

– Не искам успех за себе си, а за разказите си – успех е да развълнувам хората и да ги направя щастливи за миг. Да ги направя непреклонни за час, дай Боже за години. Успех е да доведа здраве и ведрост в стая, където е имало болка. За себе си – непрекъснато търся пространства за свободния електрон, места, където има истина. Това не се заплаща с банкноти, а с обтегнати нерви.

ПРАЗНИЧЕН НОВОГОДИШЕН КОНЦЕРТ | „ВДЪХНОВЕНИ ОТ ЗИМАТА”

– Какви са най-големите тиражи, в които излизат български книги?

– Не мога да кажа – с всеки отделен автор е различно, говоря за приблизителен брой – от 300 до 500 екземпляра. Това едва ли би „нахранило“ някого.

1000-годишният човек

– Според някои автори писателят трябва да пише за това, което поне малко познава. Според други няма нужда да е преживял нещо лично, а просто да е пуснал на свобода въображението си. Вие коя версия подкрепяте?

– Писателят вплита живота си в написаното. Но той, писателят, живее и живота на героите си, затова всеки пишещ живее хиляда години, ако героите му са истински и убедителни, ако са като хората, които срещаме на улицата всеки ден. Въображението е част от реалността, по-богатият, по-ранимият неин образ. Въображението е скок от реалността към надеждата, затова книгите, в които свети то, са силни и търсени. Според мене е така, защото въображението е и по-голямата, загрижена сестра на истината.

– Има ли територии, в които се притеснявате да влизате? Смеете ли, например, да пишете открито, без предразсъдъци за секс?

– Подхождам към темата „секс“ с висока предпазливост не заради някакви предразсъдъци, а поради убеждението, че това е област, където е необходим безкраен такт, внимание, разбиране. С няколко съвсем обикновени сравнения, метафори може да се създаде волтова дъга от емоции, пропаст от тъга, мост към надеждата. Това се случва в стойностните книги. Ако човек желае да чете нещо друго на тема „секс“, по-добре е да избере учебник по физиология или патология. Литературата е живот, който изисква преданост, обич и такт от писателя. Порнографията ме отвращава. Отказвам не само да пиша, но и да чета и да превеждам порнографски четива – независимо от заплащането. Да, подобен род съчинения печелят купувачи на книги, но убиват читателите, в крайна сметка заличават човека, който е прибягнал до тях.

– Как се отнасяте към автори като Любомир Левчев, Антон Дончев, които бяха част от една различна политическа система?

– Възпитана съм във високо уважение към писменото слово. Не давам ухо на клюки, слухове и пикантни истории. Чела съм стиховете на Левчев, някои от които според мен са наистина силни. Те са пред очите ми. Нека съдник за делата на всеки човек бъде историята и паметта на българите. Написаното от човека е от по-добрата част от него. Често стиховете на поетите са по-съдържателни от живота им. Познавам лично Антон Дончев. Мога да съжалявам, че този писател не стана първият българин, носител на Нобелова награда за литература.

Предишна страница 1 2 3Следваща страница