Здравко Здравков: Пешеходен пръстен ще свързва централните площади в София

Мащабен ремонт започва в центъра на София през месец юни. Ще бъде променен вида на улиците „Граф Игнатиев“, „Шишман“, „Шести септември“ и „Солунска“, както и градинката на „Свети Седмочисленици“. На някои места ще бъде въведен принципът „споделено пространство“, който има голяма опасност да се превърне в „споделен ужас“ – защото тротоарите ще бъдат изравнени с улиците и по тях ще трябва да се шофира с повишено внимание.

Сред промените особено ни интересува проекта за реконструкция на площад „Славейков“, не само защото нашата медия носи неговото име – а и защото е едно от малкото пространства в София, чиято атмосфера е формирана от културата. Важно е Столична община в доброто си желание да облагороди площада да не заличи духа му. На всички са ни неприятни грозните сергии и кашоните от банани под тях, а и днес културата на търсещия книги българския читател отдавна не е същата. След 1989 г. площадът придоби легендарен статут, защото книжарниците в София не бяха много, а на това място можеше да се намери всичко. Апетитът на читателите бе презадоволен от последвалия бум на издателския бизнес и появилите се десетки нови магазини за книги. Площад „Славейков“ обаче си остана същият и отдавна не е най-предпочитаното място за книгоманите. Но пък за търсачите на редки книги е безценно. Дано експериментът с промяната на книжния пазар на „Славейков“ не затрие магията на това място.

Поканихме на разговор главния архитект на София Здравко Здравков, за да разберем каква ще бъде съдбата на площад „Славейков“, както и на любимите ни улички в центъра на София.

– Заели сте се с нещо нечувано за уютния хаос, в който си живеем в София – подготвяте общ устройствен план за развитието на града до 2050 г. Каква е визията ви за столицата след  33 години, г-н Здравков?

– Възложена ми бе задача от Общинския съвет да разработя начин, по който да се направи тази визия. Вече има работна група, която подготвя методологията и предстои да бъде внесена в Общинския съвет. По тази визия на града ще работим през следващите 16 месеца. Идеята е да съберем максимален брой експерти по дефинираните проблеми, за да можем да извлечем мнения. Хубавото е, че досега работата протече чрез привличане на огромен брой групи заинтересовани лица, проведоха се над 10 срещи в УАСГ. Променихме начина на работа по създаване на такива планови документи. Не да се направят от експерти и да се представят от хората, а се опитваме да въвлечем хората от една ранна фаза и да чуем тяхното мнение.

– Планът явно все още е на ранен етап?

– Така е. Моята задача е освен визията като документ, който дава чисто политически насоките за развитие на града, да подготвим и заданието за изменението на общия устройствен план.

– Въпреки че е рано, как изглежда София през 2050 година във вашите представи?

– Аз мога да ви говоря много хубави неща. По време на срещите чухме страхотни идеи за развитие на града. Но моята задача е по-скоро да направя организацията по създаването на този план. Ако ви кажа, че виждам София като зелен град, в който е обърнато внимание на историческия център, който е уреден с транспорт, в който няма високо застрояване… предполагам, че няма да чуете нещо ново. Ние всъщност трябва да създадем приоритети и цели, по които да вървим. Да знаем, че пешеходният транспорт от 5% трябва да се увеличи на 20-30%, а защо не и като в Париж – 50%?! Да си поставим задачи, които експертите да дефинират. Например ако днес велосипедният транспорт в София е 0,1%, нека да си поставим за цел през 2025-а да стигне 2%. Но трябва да сме наясно колко хора ще качим на велосипеди, как ще им създадем безопасни велотрасета, от там нататък ще дойдат конкретните ангажименти към мен и към кмета по транспорта – да развием велосипедната инфраструктура. Този документ не е пожелание или литературно произведение, а план за действие с далечни цели.

Велосипедна мрежа

– Далечен план, но и близките се случват твърде бавно – през юни миналата година бяха представени първите велосипеди под наем в София, а още не са тръгнали.

– Пусната бе концесия, но тя беше обжалвана от участниците. Доколкото разбирам, процедурата е приключила и тези 33 велосипедни стоянки ще бъдат пуснати заедно със 150 рекламни елемента.

Междувременно успях да изчистя града от незаконна реклама. От август насам започнахме, по Коледа бяха премахнати около 120 незаконни „сити лайта“. Продължихме да махаме успоредно с телефонните кабини, които представляват двустранна реклама. Всъщност, зад представянето на услугата 112 се предоставя един продукт като двустранна рекламна площ в градската среда. Телефони, които са разположени на 10 метра един от друг, не мога да си представя каква услуга 112 им предлагат.

– На площад „Славейков“ са три един до друг.

– Пред Спортната палата бяха два на 10 метра един от друг. Спекулира се с тази европейска директива, че трябва да държим телефони със 112…

– Как точно ще се развива велосипедният транспорт в София занапред?

– За да се развие, трябва да отговаря на няколко критерия – обвързаност и безопасност. Опасно е да се кара велосипед по улица, направена само с маркировка. Лоши примери има доста, взели сме си поука и смятам, че новите велотрасета се правят както трябва. Въпросът е да вържем велотрасетата и да създадем един гръбнак от главни трасета, на база на който да могат да се накачат късите връзки в напречно направление. Без такива безопасни трасета не можем да накараме хората да слязат от автомобилите и да ползват велосипед.

– Пресичането с велосипед на столичния център е изключително опасно, къде предвиждате да се минава?

– Търсим решение. Работим по идея за изграждане на велотрасе по бул. „Дондуков“. Трябва да видим как велосипедната алея по „Владимир Вазов“ да мине през центъра и да стигне до моста „Чавдар“, за да обезпечим едно преминаване от изток на запад през целия град. Имаме програма за развитие на велосипедния транспорт в 3-годишен срок. Основната цел е създаването на тези липсващи парчета от мрежата. Системата от основни артерии трябва да стане непрекъсната. Следващата задача е безопасността. Очертаването на трасе с жълта лента вече не се практикува.

– На някои места биха ли могли да се създадат мостове за велосипедисти?

– Има безброй идеи. Архитект Нормън Фостър има една разработка за Лондон – да се качат велосипеди на второ ниво, но не се възприе, защото се създаде напрежение, че велосипедистите ще се отделят от хората в града.

„Дондуков“ – еднопосочен?

– Доколко практична е идеята „Дондуков“ да се направи еднопосочен?

– Има такова предложение от Дирекция „Транспорт“. Все още не е утвърдено. Идеята е да се докаже комуникационно, че еднопосочното движение няма да натовари другите направления. Защото еднопосочното каране в посока Министерски съвет и обратно към Университета, би могло да претовари светофарите на „Васил Левски“. Изследваме внимателно тези връзки, защото градът се разглежда като цялост, а промяната в едно късо парче може да повлияе в друг огромен участък. Така че има такова предложение, но ще видим дали ще се докаже като добро решение.

За „Дондуков“ има идея да създадем острови за трамваите по средата на улицата, за да не притичват хората през булеварда, както сега. И да може да се направи велосипедна алея. При сегашните габарити на улицата не можем да създадем острови. Градското пространство е оскъдно, няма как да разширяваме вече съществуващата градска среда, тъй че ще търсим трансформации на улиците.

Подобна реорганизация не се прави за пръв път в София и невинаги е посрещана с добри очи. Вероятно ще има голям отпор – и към главния архитект, и към заместник-кмета по транспорта. Тези мерки са радикални и в повечето големи градове са посрещани на нож. В Париж, например, спират крайречния булевард, където минава основният транзитен трафик, сипват пясък и го превръщат в плаж. Но от 6 месеца забраняват на сградите в центъра да осигуряват паркиране. Защото са преценили, че вкарването на автомобили претоварва градската среда. Оттам нататък целият Париж е синя зона. Вие преценявате как ви е по-удобно да се придвижвате – пешком, с велосипед…

– Как ви се струва идеята центърът на София да стане пешеходен през уикенда?

– Вече има добри практики в тази посока. Кметът Йорданка Фандъкова от няколко години затваря „Цариградско шосе“ за определени периоди от време. Тези политики срещат одобрение от страна на софиянци. Улиците трябва да се върнат обратно на хората – трябва да променим културата на поколението, което израсна в моловете и не познава градската среда. Комуникацията между хората да става лице в лице, а не в автомобилите при разминаване.

– Предвиждате ли нови паркинги в центъра на София?

– Не мисля, че новите паркинги трябва да са в центъра. Идеята на повечето реконструирани градове е паркингите да са по периферията. Възложил съм да проучим възможностите за изграждане на буферни паркинги по периферията и разполагане на евентуални паркинги по първия ринг. Тоест оставяте колата по периферията, за да хванете метро или градски транспорт. Идеята на трансформираните градове като Страсбург, Мюнхен, е паркингите да не са в центъра. Хората, които пътуват с автомобили, ги изнасят в първия ринг. Има и решения като в Лондон, където центърът е забранен за автомобили – таксата е 11 паунда и половина за престой в центъра. Така че мерките, които ще предприемем, ще са към ограничаване ползването на автомобили, за да можем да обърнем начина на мислене. Защото в един момент ще се окаже по-икономично да отивате на работа с градския транспорт.

„Граф Игнатиев“

Проектът за реконструкция на „Граф Игнатиев“ до градинката на „Св. Седмочисленици“

– Започвате мащабен ремонт в столичния център, колко време ще обхване?

– В средата на юни стартираме „Граф Игнатиев“ – с цялата улица трябва да бъдем готови до края на 2017-а, за нашето председателство на ЕС.

– Каква е концепцията за промяна на „Графа“?

– Промяната касае не само настилките, а на цялата подземна инфраструктура, която е от 1901 година. Канализацията е от 1911 г. Инженерната мрежа е изключително стара в тази част на София. Заедно с настилката ще се променят и елементи на градското обзавеждане – пейки, кошчета за боклук, улично осветление. Възложих и разработка на цялостна визия и на фасадите.

– За чия сметка ще бъде промяната на фасадите?

– Имах идея да създадем към Закона за устройство и застрояване на Столична община една наредба за градската среда, като дефинираме определени изисквания, и промяната на фасадите да бъде за сметка на собствениците. Когато вие правите ремонт на жилището си, например, не може да сложите произволни прозорци, а ще запазите характерния растер. Не може да боядисате сградата си в розово. В Париж приетият цвят за центъра е „яйчена черупка“.

– Какъв ще бъде цветът на София?

– Категорично няма да е пепел от рози. Идеята е да имаме едно стилово единство, да няма една синьо-зелена сграда, до нея сива…

– Как ще се процедира, когато хората нямат финансова възможност да променят фасадите си?

– Общината няма да ги кара насилствено да сменят цветовете на фасадите, но когато собственикът на един търговски комплекс или на приземните нива реши да инвестира в тези фасади, ние да имаме готов отговор.

– Какво ще се случи със зеленчуковия пазар на „Графа“?

– По проекта на арх. Иво Панталеев пазарът се предвижда да се премести от страната на жилищните сгради. Моето голямо желание е този тип пазари да бъдат като в нормалните държави – само в събота и неделя. После се измива площадът, събират се боклуците и остава площадното пространство. Едно трайно наслагване на гащи, чорапи и кашони е изключително грозно. Тази практика е разпространена навсякъде в Европа – в Париж, Лондон, Милано, Барселона… Сгъват се сергиите в края на деня и се почиства всичко. Но в крайна сметка решенията ще бъдат взети от Столичния общински съвет.