Зех тъ, Радке…, или как се зажени старият ерген Михал

Първото театрално представление в България се е състояло на днешния ден, 15 август, през 1856 година в Шумен. Поставена е пиесата „Михал Мишкоед“, приспособена от гръцки оригинал за български зрители от Сава Доброплодни. Повечето от българите днес обаче познават този текст по-скоро като „Зех тъ, Радке, зех тъ“ от телевизионната постановка с Георги Парцалев в главната роля.

В първия български спектакъл играе лично Васил Друмев (1841 – 1901), тогава още ученик. По-късно той става писател, духовник под името Климент Търновски и политик от Консервативната партия. Друмев е автор на първата българска повест – „Нещастна фамилия“, и на първата българска драматична пиеса с оригинален сюжет – „Иванку, убиецът на Асеня“. След Освобождението става митрополит на Търновската епархия и два пъти е министър-председател на България.

Представлението в Шумен е пред многобройна публика – учители, интелигенция, представители на еснафите, французи и англичани, останали след Кримската война, турски военни, първенците на всички етнически общности в града.

Самият Сава Доброплодни пише в спомените си:

„Помня добре, че дори още се намираха англичани и французи подир Кримската война, когато се показа желание да се представи в Шумен комедията „Михал“. Приготви се сцена и прочие привременно, доколкото беше възможно, упражниха се доста актьорите ми и представлението излезе много сполучливо с ръкопляскания… Това беше първото театрално представление в България на 1856 година“.

Васил Д. Стоянов пише в своите „Спомени за старото Шуменско читалище“ от 1906 година:

„…даде се в Шумен пръв път театрално представление от по-възрастните и развити ученици от полугимназията, ръководими и приготвени нарочно за това представление от учителите Доброплодни и Миланович и учениците, които играеха ролите, бяха Васил Друмев, Стоян поп Рафаилов, Иванчо х. Василев, Андон Енев и аз. Друмев представляваше Михалея, пък аз Баба Марта… Представлението се извърши в голямото салонче на Костовата ракиджийница срещу голямата жълта къща на Костаки хаджи Савов, чини ми се, че в това здание имаше за френски дрехи работилница на госпожа Шопова и Сл. Попова“.

Побългарената от Доброплодни пиеса разказва за бай Михал, един от заможните жители в малко градче, който е влюбен в хубавицата Радка. Наивен и глуповат стар ерген, клонящ към 50-те, той иска на всяка цена да се ожени за нея. Край бай Михал се въртят ласкателни сватовници, уверяващи го, че тя също го люби. Той е щедър и разточителен, и сляпо вярва на словата им, че ще я склонят да го вземе. А Радка и понятие няма, че по нея гасне бай Михал.

През 1976 г. телевизионният театър представя постановката „Зех тъ, Радке, зех тъ“ на режисьора Хачо Бояджиев с Георги Парцалев в ролята на Михал и плеяда от звезди на българския театър – Илия Добрев, Ружа Делчева, Татяна Лолова, Хиндо Касимов и др. Така първото българско представление, показано в шуменското читалище през 1856 г., става част и от съвременната българска култура.