Земното кълбо се върти и без граматика

Повярвай ми нали ти казвам
Знам да знам когато знам
Тогава Уили съм и Уили о
О кажи нали аз знам

Ако разгърнете тази квадратна книга преди да сте чували каквото и да е за нея, ще изпищите от ужас. Уж изпипано, луксозно, илюстровано и брилянтно оформено издание, пък запетайките не са му по местата, ту има, ту няма точки – въобще, някой е пропуснал много часове по граматика!

Ще сгрешите обаче, защото подходът е съвсем целенасочен. Избира го в края на 30-те години Гъртруд Стайн за детската си книга „Земното кълбо се върти“. Днес, близо 80 години след оригиналната публикация, тя може да се чете и на български. А преводачката Олга Николова, заедно с редактора Елена Кръстева (и навярно при яростната съпротива на коректорката Мери Великова!) са създали забележително мелодичен и четивен текст.

Кой да си помисли, че кастрацията на някои езикови правила ще завърти със скоростта на земното кълбо неспирния поток от думи на Стайн за 9-годишната Роза, братовчеда Уили, кучето Любов и Пепе, също куче!

Слушали ли сте как малко дете, тъкмо научило се да приказва, разказва впечатлили го случки? Например в една от сцените на великолепния ситком „Малкълм“, в която Дюи обяснява:

И после чудовището започна да ръмжи и аз го замерих с камъни и го убих и тогава то започна да лети наоколо с ракетни ботуши и аз се возих на раменете му и сега е мой приятел и отидохме за сладолед.

Така тече текстът и на Гъртруд Стайн, лее се със скорост, в която само детски ум може да лети без да се главоболи с маловажните ежедневия на възрастните.

Разбира се, при малката Роза (знаете, че „Розата е роза е роза“ е чест лайтмотив при Стайн, името на героинята ѝ, а и една нейна „гравюра“ в дърво съвсем не са случайни) няма ракетни ботуши и убийства на чудовища с камъни. „Земното кълбо се върти“ е значително по-сложна история; история, която – както всяка добра детска книга – предлага за изпиване шишенце, което ще ни промени.

Това е история за момиченце, което плаче всеки път щом запее, момченце, жадно за хляб, кокошка и повечко яйца, история за пътешествие нагоре, с един син стол и през една дъга. И най-вече история за светлина, която се върти върти върти.

Когато си вземете „Земното кълбо се върти“ (изд. „Лист“), не я зачитайте веднага. Седнете спокойно, сипете си чай, бира или коняк и се оставете на ритъма ѝ. Сетне дайте я на някое дете, за да ви я обясни.