Жана Караиванова: за казусите с Руси Чанев и Андрей Чертов, на пауза ли е българското кино

– Според Закона за филмовата индустрия, продуцентът на един филм се задължава единствено да изхарчи парите за филма, но няма никакво задължение за разпространението му. Обмисляте ли въвеждането на някакво задължение продуцентът да не си крие филма, да не се срамува от него, а да го пусне за разпространение?

– Това наистина е сериозен проблем и за задължение не знам, но с колегите обсъждаме обвързаност на процеса. По принцип, по цял свят филмовото производство се движи отзад напред. Тоест, ти знаеш къде искаш да реализираш този филм и тогава започваш да го произвеждаш, като си проследил целия път до неговата реализация. Тук засега този процес е прекъснат, както самата Вие казахте. Продуцентът трябва да предаде филма, оттам нататък евентуално го поемат дистрибуторите и вече от тях зависи какво се случва. При разговорите с колегите сме обсъждали много сериозно този въпрос и в бъдещия закон се надяваме да направим по-логична и по-професионално смислена връзката между производството и следващия живот на филма.

– А разпространението на филмите как ще става, защото разполагате единствено с киносалоните в моловете и много малко на брой кина извън тях?

– НФЦ не разпространява филми, но финансира разпространението на филми, през който инструмент всъщност се ангажира силно с разпространението. По новия европейски регламент, който ние скоро възприехме, разпространението също ще трябва да минава на художествена комисия, в която самите разпространители представят филмите си. Тази комисия ще оценява и потенциала на филмите, и техните художествени качества.

– А ако в крайна сметка не стават за гледане? Защото виждаме немалко български филми, които не стават за пускане, но все пак държавата е изхарчила пари за тях.

– Това е европейско изискване, така че ние вече ще имаме такава комисия. Ако не стават филмите, предполагам, че ще се случи това, което става с проектите за филмите – няма да бъдат класирани.

Тук много хубаво ми давате възможност да Ви кажа нещо – регламентът е нов и въпреки че той е раздаден на всички държави членки от ЕС през 2014 г., на местно ниво той не е обвързан с продуценти и разпространители. Тези промени, които сега настъпват по регламента, ще бъдат чисто нови както за тях, така и за Филмовия център. Ние сега ще ги тестваме много внимателно и ще видим дали евентуално няма капани. Разпространението ще мине по нова процедура и следващите месеци ще можем да видим как тя работи за нас.

– Планирате ли създаването на Фонд „Кино“ по времето на мандата си?

– Да. По време на конкурса аз заявих, че това ще бъде една от моите цели и ако не бях заварила изненадващо липсата на тази нотификация, може би щяхме да сме напреднали. От известно време с Министерство на културата – след като се освободихме и успокоихме за закона – започваме да разработваме анализ как да се създаде Фонд „Кино“. Има такава воля, има такова желание, така че вече работим по този въпрос.

– Пари за фонда откъде?

– Ще бъдат пари от отчисления – процент от печалбите на разпространението и не само. Пак ще спомена, че румънците така се финансират. При тях самият филмов център е фонд. В Европа има много добър опит откъде е най-добре да се вземат отчисленията. Ние затова изготвяме и анализ за министерството, за да може да се прецени как за България би се сработил най-добре.

– Как би могло да стане тук, защото салоните не са много пълни?

– Парите не са само от киносалоните, идват и от кабелни оператори, от други държави, от телевизии, от реклами. Има най-различни източници. Различните европейски държави използват различни източници. Ще видим за България кое е най-работещото.

– Ще позволите ли да предложа една идея? Смятам, че можете да останете в историята, ако успеете да прекратите достъпа до пиратските сайтове с филми в България и стимулирате тегленето на филми от платени платформи – от там ще дойдат отчисления. В момента всичко е безплатно, което ощетява и българското, и най-вече световното кино.

– Безплатното теглене от торент сайтовете много вреди на българското кино. Това, че салоните са празни, до голяма степен се дължи на тези сайтове. Аз съм член на една Европейска асоциация на директорите на европейските филмови центрове. Една от основните теми, които се обсъждат там, е именно пиратството, защото това не е проблем само за България, то вреди много и на разпространението в цяла Европа и се надявам на някакви решения. Съгласна съм и поемам инициативата да направя каквото мога на местно ниво. Ние работим много добре с експертите по авторско право на Министерство на културата. Те се занимават с тази тема.

– Плюс всичко останало, българските торент сайтове са пълни с рекламодатели, които имат сериозна сметка от тях – и обратното. Като първа стъпка, може би те трябва да бъдат спрени (което вероятно няма да е лесно)…

– Много болна ситуация, съгласна съм. Каквото зависи от мен, ще бъде направено.

* Интервюто бе направено в края на ноември 2018 г.