Железният орден за съвременно изкуство отива в Ню Йорк

Новият носител на Железния орден за съвременно изкуство „Венци Занков“ е Косьо Минчев. За първи път връчването на отличието стана в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, а не както по вече почти десетгодишна традиция на 1 май – Деня на труда и рожден ден на Занков.

Церемонията започна в 19 ч. в столичната галерия „Аросита”. Промяната на датата бе по стечение на обстоятелствата – новият лауреат на отличието пристига от Ню Йорк, но и знаковата дата придава малко по-различен нюанс на церемонията.

„Когато влязох през декември в „Райко Алексиев“ и видях неговите скулптури – извън комерсиалното, халтураджийското, сувенирното, дизайнерското, реших, че ще е той. Самият Косьо докара тази изложба тук от Ню Йорк, за да я покаже – със сандъци, със самолет, което са си големи усилия и това трябва да му се признае: че държи и тук да покаже нещо. Защото спокойно може и да не го направи“, разказа Занков пред БНР.

Творби на Косьо Минчев от изложбата му в столичната галерия „Райко Алексиев“: 

„Железен орден 2017 отива при човек, който успява да осмисли и изкаже в обем, форма и материал до болка познати, но и трудно назовими състояния на човешката душа – и духът, който им вдъхва живот и в експресивно агресивно и боравене с форма и материал връща към живот идеята за скулптурата извън дизайна и технологиите, сувенира или паметникарството…”, обяснява мотивите си основателят на Ордена за съвременно изкуство.

Със своя Железен орден Венци Занков се опитва да покаже, че у нас се прави и друго изкуство, освен казионното, че съществува и друга култура, освен легитимираната от властта с ордени „Стара планина“ и „Златен век“. А също и че има и други поводи за отличаване, освен кръглите годишнини и други неясни заслуги и услуги.

Досега Железният орден винаги изпреварваше периода в навечерието на празника, когато властта раздава най-много значки, медали и ордени, този път стана обратното – но трябваше Косьо Минчев да долети от Ню Йорк, за да си я получи.

Косьо Минчев (роден 1969 г.) завършва Националната художествена академия в София през 1996 г. Той е от онова поколение, което настойчиво търси своята творческа реализация в средата 90-те – и накрая я намира в чужбина. Преди да замине, между 1995 и 1997 г., бе един от тримата автори на появяващия се на различни места из София графити надпис „Косьо, Хубен, Тушев“ – като реакция на масовите надписи с имена на партии, футболни отбори, прабългарски символи и „Четете Библията“. През 1997-а напуска България. От 15 години живeе и работи в САЩ.

Носителите на наградата от основаването й през 2010 г. досега са пловдивската галеристка Весела Сариева (2010), д-р Галентин Гатев (2011), Руен Руенов (посмъртно – 2012), Иво Димчев (2013), Спартак Дерменджиев и Росица Гецова (2014), Дан Тенев (2015), Орлин Дворянов (2016) и Косьо Минчев (2017).