Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Желязна завеса вчера, страх от свободата днес

В „Желязната завеса. Рухването на Източна Европа, 1944-1956” Ан Апълбаум проследява края на демократичните надежди в нашия край от света след Втората световна война

„Желязната завеса” е втората книга на Апълбаум, излизаща на български след „Лагерите на смъртта ГУЛаг”. - Желязна завеса вчера, страх от свободата днес

„Желязната завеса” е втората книга на Апълбаум, излизаща на български след „Лагерите на смъртта ГУЛаг”.

През 1968 г. съветският генерален секретар Никита Хрушчов оправдава нахлуването в Чехословакия със словосъчетанието „ограничен суверенитет”. Според Хрушчов държавите в съветската сфера на влияние не са напълно самостоятелни. Те са длъжни да се съобразяват с волята на Кремъл и във външната, но даже и във вътрешната си политика. Дванадесет години по-рано, през 1956-а, същото схващане е довело до кървавото потушаване на унгарската революция, започнала заради надеждите за смекчаване на комунистическата власт три години след смъртта на Сталин. Ограничен суверенитет: знаменателен израз, в който Хрушчов може би неволно повтаря зловещото споразумение между античните свръхсили Спарта и Атина – че всяка от тях „има право сама да наказва съюзниците си”.

Да наказваш съюзници… не е ли това другото име на васалната зависимост? „Ограниченият суверенитет” очевидно не е суверенитет, защото суверенността, superanitas, означава безусловно върховенство в упражняването на законна власт. Почти по същото време, през 1965 г., българският министър-председател Живков лекомислено заявява, че „суверенитета народът го разбира – да има да яде, да живее!”. И се опитва да поднесе на СССР дори номиналната независимост на България. В книгата си Апълбаум показва начините, по които се стига до положението, в което за Съветска Русия е нормално да нахлува тук и там, а за страни като България – да приемат това положение за естествено.

„Желязната завеса” е втората книга на Апълбаум, излизаща на български след „Лагерите на смъртта ГУЛаг”. Ако някога в България има библиотека на свободата, където да попаднат ценните заглавия, показващи точните процеси по изграждане и разграждане на гражданското общество, то тези текстове трябва да попаднат вътре – заедно със „Силата на слабите” от Хавел и „Поробеният разум” на Милош. Особено затрогващо е, че проф. Борислав Гаврилов от Историческия факултет на СУ е превел книгата безвъзмездно, за да ускори излизането й у нас с възможно най-малко спънки за издателството. И прави чест на „Рива”, че са се спрели точно на това заглавие в дългата си историческа поредица.

Бързото присвояване на полицията, медиите и младежките организации от комунистическите партии обяснява краха на демокрациите в Източна Европа от 1944-1948 г., демонстрира Апълбаум и илюстрира твърдението си с примери от Полша, Източна Германия и Унгария. Но общият съветски подход и съдбата на България прозират във всяко изречение. Едва след първия етап идва и подмяната на езика, а където се налага (както в Чехословакия през 1948-а) – и държавен преврат. Разбира се, още при нацисткия режим от края на трийсетте години демократичните рефлекси са систематично изкоренявани: първо в Германия, сетне в Австрия и Бохемия, а през разгара на войната – и в цялото пространство на „кървавите поля” от Балтийско до Черно море. Отстъплението и разгромът на нацисткия Вермахт обаче почти не позволяват надежда за връщането към предвоенния ред на обикновена частна собственост, независим съд и прозаичен парламентаризъм. Червената армия настъпва обратно на запад не просто с идеята да възстанови границите на Съветския съюз, а и да установи диктатура на пролетариата навсякъде, където западните Съюзници не са стъпили първи. При това Съветите си служат с наглед пълното възстановяване на националните държави отпреди войната. Това, разбира се, изключва Литва, Латвия и Естония, които остават под пряк съветски контрол – като последно напомняне за пакта Рибентроп-Молотов, сключен във все още приятелската 1940 г. между нацистката и марксистката диктатура.

Точните стъпки на подмяната на понятия и институции с неработещи или работещи в полза на Партията копия напомня както „1984” (неслучайно писана през 1948), така и старата ирландска приказка за детето, на чието място е оставен чудовищен двойник. Извън емоционалния ефект, който книгата може да има върху най-широк кръг заинтригувани читатели, „Желязната завеса” е и задълбочена историческа дисекция на един от най-мрачните моменти в историята на Европа – десетилетието на сталинизма, наследил нацистката диктатура. Общото наследство на тези два режима, осакатяващи човешкия ум, културата и самочувствието, формират източноевропейските общества и влиянието им не е приключило дори днес.

Практическата стойност на „Желязната завеса” е отвъд проследените исторически факти. Книгата е полезна заради съвсем естествените паралели, които можем да направим във връзка с пленените национални институции, изкривяването на действителността до пост-истина и шумното налагане на лъжливи, пропагандни, еднообразни медийни ерзаци. Моралният релативизъм, приемането на лъжата за неизбежна и страхът от свобода днес са резултат именно от периода, така подробно и рационално осветен в книгата на Апълбаум.

„Желязната завеса. Рухването на Източна Европа, 1944-1956” от Ан Апълбаум в превод на проф. Борислав Гаврилов е издание на „Рива”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах