Желю Желев: Преходът свърши

„Митове и легенди за българския преход” развенчава д-р Желю Желев в най-новата си книга, издадена от „Сиела“. В нея президентът (1990-1997) обяснява произхода на носталгията по времето на социализма у нас и размяната на местата на истината и неистината, което той определя като ирадиация на доброто върху злото и обратно.

Мит № 1 за прехода, който опровергава авторът, е че демокрацията е донесла разрухата в България. Друг от развенчаните митове в книгата е, че СДС е креатура на комунистите. Желев разказва за основаването на Съюза на демократичните сили във времето, „когато Иван Костов все още драпа да стане член на БКП”. Философът припомня как Костов публикува статия във в. „Работническо дело” през 1990 г., в която съветва БКП как да ликвидира СДС. Желев развенчава още мита за Боянските ливади и твърдението, че той е свалил правителството на Филип Димитров.

– 25 години след идването на демокрацията носталгията по времето на социализма се усилва. Забравихме ли какво ни се случваше преди 1989 г., г-н Желев?

– Още в началото на книгата давам обяснение на схемите, по които се разпада и развива носталгията по комунизма. Факторите са много, описал съм по-характерните за нашето време, за възникването и осъзнаването й. Носталгията е породена от хората, които не са пострадали така, както онези, които участваха в политическите борби. Мнозина дори си спомнят с удоволствие за онова време, защото тогава са били млади, не са пострадали, не са ги изселвали, не са убивали близките им и прочие инквизиции, на които комунизмът подлагаше българите. Загиналите хора по онова време не са никак малко, те са повече, отколкото мнозина допускат.

– Подмяната на историята с носталгия не е ли проблем на постмодернизма? Хората реконстуират миналото такова, каквото то никога не е било.

– При средно-интелигентния човек това се получава спонтанно, а някои журналисти, които много добре се ориентират в действителността, съзнателно я фалшифицират. Един от тях е Георги Атанасов, коментаторът. Той е интелигентен човек, но явно отровен от носталгия по социализма. Има и друга една подмяна, която често се прокрадва в медиите – че разрухата в България е настъпила заедно с промените.

– В опитите да се породи носталгия по онова време не беше ли използван и Музея на социализма?

– Първоначално идеята беше да направим Музей на тоталитарното изкуство край Димитровград, защото много хора, които пътуват по Коридор №8, биха спрели да го разгледат. Самите жители и управниците на Димитровград бяха много навити да го направим. Вежди Рашидов беше много ентусиазиран. Как се изкривиха обаче нещата… – направиха музея в София, който от изобличение на това изкуство стана негова апология. Искахме да възстановим паметника на Георги Димитров, да махнем Паметника на Съветската армия и да ги поставим край Димитровград… Този паметник няма място в центъра на София, на какво прилича това?! Това е паметник на армията, която е окупирала България и е помогнала на комунистите да създадат тоталитарния режим!

– Защо нито едно от правителствата на прехода не посмя да пипне Паметника на съветската армия?

– Защото ги е страх да не ги обвинят в антирусизъм и в антисъветизъм. Този паметник обаче трябва да бъде преместен, не може една държава в центъра на столицата си, на най-представителното си място, да държи паметник на чужди окупатори! Той трябва да бъде преместен, а не разрушен. Аз съм против рушенето на паметниците, всеки един от тях е част от историята. Голяма глупост беше взривяването на Мавзолея на Георги Димитров. Когато решиха да го правят, аз бях президент и се обявих категорично против. На два пъти сме обсъждали това намерение в президентството с видни интелектуалци. Спомням си на една от срещите имаше активисти на СДС от Перник, които казаха: „Мавзолеят трябва да се разруши, камък върху камък да не остане!” И Радой Ралин по едно време като се ядоса и скочи: „Защо ще разрушавате този паметник? За да не знаят поколенията как сте минавали отпред на манифестации и сте викали „Бе Ка Пе, Ка Пе Ес Ес, Ура…”?! Да не знаят какви негодници сме били и вий какви негодници сте?!” Иван Костов разреши взривяването на Мавзолея…

– Как оценявате приноса на Иван Костов към демокрацията по време на прехода?

– Неговата заслуга е за провала на демокрацията. Той провали дясното пространство с превръщането на СДС от коалиция на десни партии и организации в партия. И по навик, който явно е придобил от по-рано, той фактически направи едно ново БКП.

– Тогава ли започна залезът на СДС?

– Не, започна по-рано. Провалът започна от Протеста на 39-имата (бел. ред – протестът започва на 14 май 1991 г., когато 39 депутати отказват да подпишат Конституцията, напускат Великото народно събрание, създават палатков лагер и обявяват гладна стачка). С тяхната екстремистка политика, в стремежа си да се представят за големи демократи, те използваха това, че хората не познават политиката и нейното задкулисие, и успяха да ги излъжат. Конституцията си беше демократична, кое не й е демократично? Всички основни принципи и норми на демокрацията са в нея.

– Иван Костов в момента не участва в политиката, как намирате неговите наследници в Реформаторския блок?

– Безлични са. Ще видим дали ще съумеят да реорганизират своята политика. Вижте, Костов е един интересчия. Той компрометира икономиката по време на прехода, ликвидира гражданския флот, на безценица продаде БГА „Балкан”, „Каолин”… срещу голяма комисионна, разбира се.

– По времето, когато са били формулирани правомощията на българския президент, вие сте бил държавен глава. Настоявал сте за президентска република. Години по-късно мислил ли сте как биха управлявали тази президентска република Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов?

– Който и да я беше управлявал, България трябваше да стане президентска република, защото преходът е сложен и тежък период. Така щяха да бъдат направени реформите, смело, със силна изпълнителна власт. Трябва да знаете, че в началото аз управлявах полупрезидентска рапублика, от френски тип. И на шестия ден от избирането ми премахнах жителството, това беше крепостничество, заимствано от Съветския съюз. В интерес на истината, когато се създаваше Конституцията, против президентска република се обявиха някои фигури от СДС… Страхуваха се да не се появи нова диктатура, някой нов Тодор Живков. Не си даваха сметка, че онази диктатура беше възможна заради самата политическа система.

– Кои са опитите за демократично общество с диктаторски методи по време на прехода – споменавате ги в книгата, но не казвате имена?

– Иван Костов например опита да управлява като диктатор и затова се провали. От диктаторски тип беше управлението на Жан Виденов, той не се съобразяваше с общественото мнение и започна политика, която хвърли в страната в хаоса на хиперинфлацията. Опитаха се да задържат властта и народът ги смъкна.

– Някои определят и управлението на Бойко Борисов, че е от диктаторски тип.

– Не бих казал, че е било такова. Макар че отделни такива елементи може да е имало в неговото управление. Той прекалено много персонализираше властта с личността си, това дразнеше хората. Но ГЕРБ направиха някои сериозни неща, които създадоха надежда у хората – борбата с престъпността например. Другите правителства малко или повече се криеха, не смееха да излязат срещу организираната престъпност.

– Точно по време на неговото управление, на влизане в Съдебната палата, в центъра на София бе прострелян демонстративно Златко Баретата – сочен за един от лидерите на подземния свят. Малко преди това Ахмед Доган бе нападнат с пистолет в НДК. Това справяне с организираната престъпност ли е, г-н Желев?

– Не ме е страх да коментирам, но не съм достатъчно запознат с подробностите около това събитие.

– В книгата си казвате: Демокрацията се прави от демократи, когато целите й са демократични и средствата – също. По тази логика останаха ли демократи в актуалната българска политика?

– Има демократи, но са далеч от управлението на държавата. Извън играта са, защото в корупцията е огромна, тя е на всички етажи. Хората с кауза не могат да се доберат до властта, защото не са така категорични и напористи. А избирателите се водят от външните белези на кандидатите.

– По думите ви – комунизмът се опитва да превърне обществото в държавно робовладение. Това ли е основната причина за провала на комунизма като строй в България?

– Не само в България, това е причината за рухването му навсякъде. Те се провалиха, защото целите им се разминаха със средствата – демократични цели с престъпни и тоталитарни средства. Това е най-сериозният урок, който комунизмът е дал на реалната политика. А ако бяха успели да направят България 16-а република на СССР, това щеше да е най-голямото предателство към народа, държавна измяна.

– Защо този факт не беше осъден след идването на промените, може би за да не се потвърди публично, че такова предложение към СССР все пак е имало?

– Разбира се. Имало е три предложения, отправени за присъединяването ни към Съветския съюз – първият по времето на Хрушчов, вторият по времето на Брежнев, третият – по времето на Горбачов. Ако това бе станало, България щеше да бъде заличена като държава в границите на Европа. Това не става, благодарение на Хрушчов, който категорично отхвърля тази идея. Брежнев го отвръля заради Хрушчов. А Горбачов го прави чрез перестройката.

– Кога ще приключи преходът, г-н Желев?

– Преходът приключи в момента, в който България беше приета в Съвета на Европа (бел. ред. – 1992 г). Това е най-старата демократична организация, създадена след края на Втората световна война. Приемането ни в Съвета на Европа беше картата, с която ни приеха в Европейския съюз и НАТО.

– В какъв период сме в момента, щом твърдите, че преходът е свършил, как бихте го определили като философ?

– Политиката може да се характеризира, когато се анализира как текат процесите в световното политическо пространство. Проблемът е в това, че светът изпитва огромна липса от големи политици. Повечето от тях не мислят извън границите на своята държава, на Европейския съюз, на НАТО. А вече трябва да се мисли в планетарен мащаб.

– По време на прехода в България вие виждате ли политик, който е управлявал с мащабно мислене?

– Аз! (смях) Скромността изисква да го призная.

– На 6 октомври ще обявите създаването на нова политическа титла, каква точно?

– Искаме да прокараме един документ, който е от изключителна важност. Във всички бивши социалистически държави празнуват 25 години от рухването на комунизма в Европа. Ще го направим и ние. Все още умуваме на коя дата ще бъде. Искаме да организираме всички посткомунистически държави да признаят за Герои на борбата с комунизма трима души. Нали знаете кои са взели решението за разпускането на Съветския съюз в Беловежката гора (бел. ред. 8 декември 1991 г.)? Това са Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич, демократично избраните президенти на трите славянски републики Русия, Украйна и Беларус.