Жена, оставена сама на брачния фронт

50-те години са новите 30, доказва Силвия Лулчева в „Комеди бар“ на Сатирата

Силвия Лулчева в сцена от „Мъжът ми е виновен“. Снимка: Елена Спасова/Сатиричен театър - Жена, оставена сама на брачния фронт

Силвия Лулчева в сцена от „Мъжът ми е виновен“. Снимка: Елена Спасова/Сатиричен театър

Няма как да не аплодираш до насита Силвия Лулчева, докато тя се покланя в тясната, но кокетна зала на сатиричния „Комеди бар“. Макар – що се отнася до мен и останалите мъже сред публиката – би трябвало да сме ядосани заради нейната стопроцентова защита на пороците на жената за сметка на мощна ирония по адрес на мъжете. Но как сладко обяснява слабостите на 50-годишна жена, която си намира млад любовник, като нещо нормално и неизбежно. Въпреки риска от преплитане на есемесите, неговите и на мъжа ѝ. И точно това се случва.

Лулчева представя моноспектакъл по текст на Лиза Шопова – актрисата, която нахълта успешно в пространството на режисурата и драмописането по най-легитимния начин, печелейки конкурса на Сатиричния театър с пиесата си „Трима мъже и една Маргарита“. „Мъжът ми е виновен“ е втората пиеса на Шопова в Сатирата.

Новата пиеса на Лиза Шопова е предназначена за малката сцена. Рамката на Силвия е ролята на актриса след скандал с по-млада колежка, когато Силвия си изпуска нервите и забива юмрук в носа ѝ. Сега очаква да я уволнят и се впуска в разсъждения за любовта и секса в семейството си и извън него.

Всички тези и контратези Лулчева разиграва, показвайки съмнение, решителност, боязън, навита смелост, колебание, страст, леден анализ и т.н. Но никога срам. Вярно, че героинята ѝ се самоиронизира, след като изброява отстъпленията на тялото в нейните 50 години. Но веднага след това търси подкрепа при любовника си и не се учудва, че мъжът ѝ спи или мързелува на дивана, невдигайки телефона си. Няма действие с някаква цел, липсват морални оценки, жената е оставена сама на фронта на брачните и извънбрачните отношения и тя ги коментира откровено и с автоирония. Отвреме навреме се поглежда в огледало, скрито в една от стените, сякаш за да събере енергия (сценография на Антония Попова), и отново се впуска в анализ на любовните и семейните контакти, които защитават жената, хиперболизирайки невниманието, забравянето, разсеяността, лошото настроение, огромното его на мъжа.

Америка за България

Нищо от досадата и рутината на семейния живот не остава извън гилотината на присмеха. Със златните си къдрици и изваяно тяло Силвия Лулчева доказва на посестримите си, че 50-те години са новите 30.