Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Жена с рак на гърдата е изобразена във фреска на Микеланджело

Учени изследвали „Потопът“ в Сикстинската капела с метода иконодиагностика

Вляво на преден план се вижда практически гола млада жена със синя забрадка, определяща статуса ù на омъжена жена. Патологичните изменения на дясната ѝ гърда са символичен израз на греха на похотта, смятат учените. Снимка: Ватикански музеи - Жена с рак на гърдата е изобразена във фреска на Микеланджело

Вляво на преден план се вижда практически гола млада жена със синя забрадка, определяща статуса ù на омъжена жена. Патологичните изменения на дясната ѝ гърда са символичен израз на греха на похотта, смятат учените. Снимка: Ватикански музеи

Една от жените във фреската на Микеланджело „Потопът“ в Сикстинската капела е имала рак на гърдата, установили учени в екип от пет европейски страни. Изследването им е публикувано в научното списание „The Breast“.

Гръдта като символ на женствеността и майчинството се среща в художествените произведения на много епохи и култура. При това в някои скулптури и изображения – от Античността през Ренесанса и Барока – могат да се видят признаци за патологични изменения на този женски орган, най-често тумори. Съществува научен метод за изследване на патологични състояния в художествените изображения, който се нарича иконодиагностика и изисква системни усилия на експерти по биомедицина, история на медицината и история на изкуството.

Андреас Нерлих от Мюнхенския университет заедно със свои колеги от Австрия, Великобритания, Германия, Италия и Франция е започнал анализ на фреските в Сикстинската капела, създадени от Микеланджело през 1508 – 1512 г. по поръчка на папа Юлий II. В една от тях, изобразяваща Потопа, има група хора, които бягат от идващата вода. Вляво на преден план се вижда практически гола млада жена със синя забрадка, определяща статуса ù на омъжена жена. Лявата ù гръд има признаци на птоза, като следствие от кърмене в миналото, а освен това изпъкнало зърно и гладки очертания. На дясната гръд зърното е хлътнало и деформирано, хлътнала е ареоларната и параареоларната кожа, на медиалната част на ареолата се вижда ерозия, а кожата непосредствено над зърното е деформирана. В горния медиален квадрант на гърдата и около подмишницата се виждат ясно очертани подутини, напомнящи увеличени лимфни възли.

В епохата на Ренесанса е имало много епидемии и била широко разпространена туберкулозата, която може да проникне в тъканта на млечните жлези чрез кръвта или лимфата. Но формата на туберкулозен мастит, която може да бъде предположена за изображението, дори в ендемичните райони се среща изключително рядко, което прави тази диагноза малко вероятна. Следродовият мастит също е почти изключен, тъй като пораженията на гърдата са локализирани и няма други физиологични признаци за кърмене в този момент. Авторите на научния труд последователно са изключили плазмоцитарен мастит, травма, хронично възпаление и ендокринни заболявания, като заключението им е, че най-вероятно става дума за карцином. В полза на тази диагноза е и фактът, че именно в Тоскана в Италия за пръв път се появява и започва да се разпространява мутацията на гена BRCA1, предразполагащ към ранно развитие на рака на гърдата.

В процеса на иконодиагностика изследователите внимателно са проучили изображенията на женски гърди в други картини и скулптури на Микеланджело, включително във фреската „Страшният съд“ в Сикстинската капела. Като са взели под внимание факта, че в младостта си художникът е асистирал при аутопсии, те стигнали до извода, че той е бил запознат с различни размери и морфологията на този орган и е използвал знанията си при създаване на женски персонажи. По време на работата си в Сикстинската капела Микеланджело не е използвал живи модели, припомнят учените.

Това предполага, че художникът е изобразил патологическите промени съвсем целенасочено. За Ренесанса, и особено за скулптора Микеланджело, е характерно андрогинното изобразяване на хора с неестествено релефна и изразена мускулатура. Несъвършенствата на изобразената личност на тази фреска се подчертават чрез физически аномалии, деформации, патологични промени или изкривени черти на лицето. В този случай Потопът има за цел да унищожи грешниците. Така вероятно художникът е подчертал греха на похотта. Във фреската се откриват алегорични изображения и на други смъртни грехове – чревоугодието (мъж с буре), гнева (хората, които се бият в лодката), алчността (жената, носеща съдове).

Това прави диагнозата още по-достоверна, защото има и физически, и символичен контекст, твърдят учените.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg