Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

„Жената чудо: 1984“ – дълбоки послания или упражнения в бял феминизъм?

Критиката за продължението на супергеройския филм

Гал Гадот в „Жената чудо: 1984“ - „Жената чудо: 1984“ – дълбоки послания или упражнения в бял феминизъм?

Гал Гадот в „Жената чудо: 1984“

„Жената чудо: 1984“ наистина бе коледното чудо на киносалоните – продължението на историята за амазонката Даяна отбеляза рекордно висок боксофис (36,1 млн. долара) в първия си премиерен уикенд на 26 и 27 декември 2020 г. Продукцията трябваше да излезе много по-рано, но коронавирусът попречи на плановете на НВО и премиерата няколко пъти бе отлагана. Според някои източници филмът можеше да бъде пуснат по нататък през 2021 г., след като „Тенет“ на Кристофър Нолан показа в края на лятото, че публиката не е готова да се завърне в киносалоните.

Но от „Уорнър брос“ избраха иновативна тактика на разпространение – „Жената чудо: 1984“ тръгна едновременно онлайн и на голям екран. У нас първото по-голямо холивудско заглавие от месеци все още не може да се гледа легално – НВО Мах няма покритие в България, а кината все още нямат разрешение да работят, дори и при намален капацитет на залите.

Когато за последно гледахме Даяна (Гал Гадот) през 2017 г. в „Жената чудо“, Първата световна война тъкмо бе свършила, тя бе загубила своя любим Стийв Тревър (Крис Пайн), но бе успяла да спаси света от унищожение от бога на войната Арес. Седемдесет години по-късно тя работи в института „Смитсониън“ във Вашингтон, САЩ. От самотното ѝ ежедневие и изважда новата ѝ колежка Барбара Минерва (Кристен Уиг). Един ден в института пристига мистериозен обект пристига за оценка. Първоначално смятан за кристал менте, подобен на сувенирите пред „Палацо Векио“ във Флоренция, оказва се, че камъкът има силата да изпълнява най-съкровените желания на всеки.

Даяна е първата, която изпробва силата му и Стийв наистина се връща при нея (макар и в чуждо тяло). След цял живот, в който е игнорирана и незабелижима, Барбара иска от камъка да я направи като Даяна – силна, смела и секси. А бизнесменът Максуел Лорд (Педро Паскал) търси чудодейния предмет, за да придобие всичките пари на света. Срещу всяко желание обаче, камъкът взима в замяна най-ценното притежание на човек. Така новите сили  превръщат Барбара в гневен и огорчен антипод на Даяна – Гепард, позната от комиксите на Ди Си.

Отзивите на критиците за „Жената чудо: 1984“ са противоречиви. Все още няма достатъчно публика, за да е обективна оценката на зрителите в IMDb, но към 3 януари 2021 г. „Жената чудо: 1984“ има незадоволителен рейтинг от 5,5/10. В „Ротън томатоус“ одобрението на зрителите е 74%, а на критиците – 60%.

Филмът рискува да бъде запомнен единствено с това, че тръгва едновременно онлайн и на кино, пише Брайън Лаури в Си Ен Ен – тъй като за нито една друга продукция не важи повече правилото, че един супергеройски филм е толкова добър, колкото добре са замислени злодеите му. Критикът отбелязва като хитро посланието, вложено в персонажа на Макс Лорд – пазете се от измамници, които мечтаят за величие, тъй като един ден ще се озоват в Овалния кабинет.

„Сюжетът отхапва много по-голямо парче, отколкото може да сдъвче – отбелязва той. – Човек има чувството, че това е самостоятелна комиксова история, разтеглена много след предела си, за да удовлетвори изискванията на блокбъстъровите филми.

Тук залозите отново са високи и човечеството е изправено пред поредната заплаха за война между Русия и САЩ, но продукцията е стъпка назад за отбора на злодеите, които в този филм не могат да се мерят с Бога на войната и германската армия от първия „Жената чудо“. Въпреки обаятелното присъствие на Гадот и Пайн, „Жената чудо: 1984“ не успява да преодолее това предизвикателство, обобщава Лаури.

Продължението на „Жената чудо“ е упражнение в бял феминизъм, казва Йоланда Мачадо в „Обзървър“, която дава на продукцията 2,4 от 5 звезди. Филмът носи послание за единство, но същевременно няма никакво разнообразие в персонажите.

„За мен Гепард е самото въплъщение на бяла феминистка, която чувства, че може да прави каквото си поиска в секундата, в която получи малко повече власт, защото цял живот е била потискана и страхуваща се – пише критичката. – Но точно като в реалността, нещата не се случват така. Ако това трябва да е посланието на филма, имам един голям въпрос: къде са цветнокожите жени, къде са персонажите с различна ориентация? Или още по-добре: къде са представени маргинализираните групи в този филм?“

Да, струва си да се отбележи, че Макс Лорд е с латино произход, макар и той да му е даден от Педро Паскал, а не от комиксите, продължава Мачадо. Но защо трябваше и той да бъде вкаран в един до болка познат стереотип, пита авторката – в един от ретроспективните моменти виждаме малкия Макс, израснал в бедно латиноамериканско семейство, в което бащата е насилник, а майката беззащитна. Тормозен и от съучениците си заради скъсаните обувки, акцента си и т. н., той така и не успява да се впише в обществото, което води до манията му за власт, пари и мъст, за да не живее синът му по същия начин:

„Създавайки история, която отговоря на „Тази страна не ме третира добре, затова ще накарам всички да си платят“, сюжетът тласка към стереотипа, че латиносите са най-често имигранти, членове на престъпни групировки, камериерки или престъпници“.

Изненадващо дълбоко е посланието на „Жената чудо: 1984“, смята Дейвид Симс в „Атлантик“. Дългоочакваното продължение е красив завършек на една изморителна година в киното, пише той. Режисьорката Пати Дженкинс постъпва умно, поставяйки героинята си в 1984 г. – десетилетие, белязано от алчността. Целта ѝ е да покаже, че злото може да се зароди от колективната апатия и алчност, вместо само от един костюмиран суперзлодей.

Изправени пред днешните проблеми като икономическо неравенство и климатични промени, Дженкинс ни връща във времето, в което тя вижда корена на много от проблемите ни. Не, че не са представени самостойно и злодеите – Макс Лорд и Гепард. Но те са изобразени така, че да изглеждат жертви на своята несигурност.

„За мен това е много по-интригуващ наратив от този, който дефинира повечето супергеройски филми с фокус върху триумфите, физическите битки и заобикалящото отвсякъде зло – казва критикът. – Все пак собствените желания на Даяна ѝ придават някакво успокояващо чувство на нормалност спрямо живота ѝ като амазонска полубогиня.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах